Начало / Свят / Френско-белгийският комикс – деветото изкуство?

Френско-белгийският комикс – деветото изкуство?

Това определение не бива да ни изненадва. Със сигурност влиянието на комикса във Франция е забележително. Страната притежава третия по големина пазар, след тези на САЩ и Япония, с годишен оборот от над 330 милиона евро (2009) и продава над 40 милиона комикс албума годишно. Чистата статистика за изминалата 2015 година също е впечатляваща – 5525 публикувани заглавия , 368 издателства, 25 специализирани списания, 43 уебсайта, както и 96 издадени книги на тема критика, теория и история на комикса. Тиражът на много от комикс албумите надхвърля 100 000. Например, брой 22 от поредицата „Блейк и Мортимър“ е продаден в тираж 450 000 броя, 220 000 броя за петия албум от поредицата „Блексад“, или 250 000 тираж за „XIII“.

Ежегодният фестивал, Festival International de la Bande Dessinée, е най-големият подобен в света, според организаторите си. Отново според тях, американският му еквивалент, San Diego Comic-Con не е конкуренция, понеже той е по-скоро изложение, отколкото артистичен фестивал в пълния смисъл. Основано през 1973, събитието привлича 250 000 посетители, а други, по-малки фестивали могат да бъдат посетени на различни места в страната в течение на цялата година. „На практика, всеки месец във Франция се провежда поне по един такъв форум,“ казва Жан-Кристоф Огие, президент на Френската Асоциация на комикс критиците и журналистите.
Bande dessinée(история в картинки), или BD накратко не са просто популярни. Във Франция и Белгия, комиксите са със статут на легитимно изкуство – „деветото изкуство“, съгласно термина въведен през 60-те години на XX век. Те са представени като такова и в Cité Internationale de la Bande Dessinée et de l’Image в Ангулем, Франция – културен център, обединяващ музей, специализирана библиотека, книжарница и кино. Самият музей, като културен институт, е в една и съща категория с Лувъра. В най-големия национален музей на Франция например през 2009 година е организирана изложба, посветена на комикс издателството Futuropolis. „Трудно е да си представим по-забележително доказателство, че французите приемат комикса като форма на изкуство от това да го изложат в Лувъра“, казва Джоел Весел, автор на книгата „Drawing France: French Comics and the Republic“.
Но експозицията в Лувъра не е уникална. През 2010 Биеналето за Модерно изкуство в Хавър изследва влиянието на комикса в съвременното изкуство. По същото време френският музей за архитектура, Cité de l’Architecture et du Patrimoine, провежда изложба озаглавена „Архитектура & BD“ фокусирана върху архитектурата и как е представена тя в комиксите, а първата самостоятелна изложба „TranseForme“на световноизвестния автор Жан Жиро – Мьобиус продължава цели шест месеца в Музея за модерно изкуство на фондация „Картие“.

Всъщност да поговорите с белгийски експерт е добра идея, ако искате да опознаете по-добре френско-езичния комикс. Причината е, че Белгия може би, има дори по-големи традиции в това изкуство от своята съседка. Човекът, от когото започва всичко, е Жорж Реми-Ерже, „бащата“ на Тинтин, чийто стил на „чистата линия“ продължава да е вдъхновяващ и в наши дни, 85 години след първата поява на комикса. Днес Ерже и Тинтин имат свой собствен музей, разположен в превъзходна нова сграда в Льовен-ла-Ньов, студентско градче, създадено през 70-те години южно от столицата Брюксел. Но Жорж Реми, разбира се, не е сам, след него се появява плеяда от автори, дали на света някои от най-обичаните днес герои като Лъки Люк, смърфовете или Ларго Уинч.
Говорейки за френско-белгийската комикс сцена, Франция е по-скоро малкото братче, казва Уилям Дигрийв, куратор в Центъра на белгийския комикс в Брюксел. Днес Белгия е страната с най-много автори на комикси на глава от населението. В страната работят активно над 800 автора, което при население от 10 милиона е наистина внушителен брой.

В последните години най-силно влияние върху френско-езичния комикс оказва Япония. След 90-те години японската манга става много популярна и е неизменно с участие в класациите на най-продаваните заглавия на пазара. Нейното влияние се отчита и като една от причините за подновяване интереса към комикса сред момичетата, както и тийнейджърите като цяло.
Но не всички са ентусиазирани от японското присъствие. Според някои то е в ущърб на традицията. Авторът на Астерикс например не е фен на жанра и в един от комиксите си включва зли извънземни нашественици, наречени Nagmas (като анаграма на manga). Все пак, ако мангата въобще пречи на френско-белгийската комикс традиция, то тя го прави по един приемливо фин начин. Всъщност тя дори даде глътка свеж въздух на френските издатели, в един период на намаляващи продажби. Издаването на френски на най-популярните японски поредици определено раздвижи пазара. А феновете естествено са доволни, получавайки „най-доброто от двата свята“.
Следващата стъпка е една по-мащабна френска инвазия отвъд океана. Началото бе поставено през юли 2015г., когато издателство „Делкур“ обяви, че ще предлага свои издания през облачната платформа ComiXology. Издателството е третият най-голям издател на френско-белгийски комикси с над 450 нови заглавия годишно. Плановете са около 150 от най-популярните серии да бъдат достъпни за английско говорящите читатели още през настоящата 2016 година. ComiXology, които през 2014г. станаха собственост на Amazon, също са силно ентусиазирани да прибавят това ново и желано от феновете съдържание към каталога си от 75000 дигитални заглавия.
Както казва издателят Гай Делкур, най-забележителното в комикса като медия е възможността да пресъздаде всичко – забавна история за деца, адаптация на световна литературна класика, или пък комикс, базиран върху песните на Боб Дилън – ограничения практически няма. А френско-белгийският, доказал се през последните 90 години като може би най-оригинален и жизнен, с впечатляващия си графичен стил и силни текстове, със сигурност ще продължи да очарова почитателите си.

Прочетете още

Cover-Existential-Psychotherapy

Животът няма нужда от причина

Юлия ПЕТКОВА В една от книгите си, издадени у нас, Ървин Ялом пише: „Ние сме …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *