Начало / Свят / Френско-белгийският комикс – деветото изкуство?

Френско-белгийският комикс – деветото изкуство?

Това определение не бива да ни изненадва. Със сигурност влиянието на комикса във Франция е забележително. Страната притежава третия по големина пазар, след тези на САЩ и Япония, с годишен оборот от над 330 милиона евро (2009) и продава над 40 милиона комикс албума годишно. Чистата статистика за изминалата 2015 година също е впечатляваща – 5525 публикувани заглавия , 368 издателства, 25 специализирани списания, 43 уебсайта, както и 96 издадени книги на тема критика, теория и история на комикса. Тиражът на много от комикс албумите надхвърля 100 000. Например, брой 22 от поредицата „Блейк и Мортимър“ е продаден в тираж 450 000 броя, 220 000 броя за петия албум от поредицата „Блексад“, или 250 000 тираж за „XIII“.

Ежегодният фестивал, Festival International de la Bande Dessinée, е най-големият подобен в света, според организаторите си. Отново според тях, американският му еквивалент, San Diego Comic-Con не е конкуренция, понеже той е по-скоро изложение, отколкото артистичен фестивал в пълния смисъл. Основано през 1973, събитието привлича 250 000 посетители, а други, по-малки фестивали могат да бъдат посетени на различни места в страната в течение на цялата година. „На практика, всеки месец във Франция се провежда поне по един такъв форум,“ казва Жан-Кристоф Огие, президент на Френската Асоциация на комикс критиците и журналистите.
Bande dessinée(история в картинки), или BD накратко не са просто популярни. Във Франция и Белгия, комиксите са със статут на легитимно изкуство – „деветото изкуство“, съгласно термина въведен през 60-те години на XX век. Те са представени като такова и в Cité Internationale de la Bande Dessinée et de l’Image в Ангулем, Франция – културен център, обединяващ музей, специализирана библиотека, книжарница и кино. Самият музей, като културен институт, е в една и съща категория с Лувъра. В най-големия национален музей на Франция например през 2009 година е организирана изложба, посветена на комикс издателството Futuropolis. „Трудно е да си представим по-забележително доказателство, че французите приемат комикса като форма на изкуство от това да го изложат в Лувъра“, казва Джоел Весел, автор на книгата „Drawing France: French Comics and the Republic“.
Но експозицията в Лувъра не е уникална. През 2010 Биеналето за Модерно изкуство в Хавър изследва влиянието на комикса в съвременното изкуство. По същото време френският музей за архитектура, Cité de l’Architecture et du Patrimoine, провежда изложба озаглавена „Архитектура & BD“ фокусирана върху архитектурата и как е представена тя в комиксите, а първата самостоятелна изложба „TranseForme“на световноизвестния автор Жан Жиро – Мьобиус продължава цели шест месеца в Музея за модерно изкуство на фондация „Картие“.

Всъщност да поговорите с белгийски експерт е добра идея, ако искате да опознаете по-добре френско-езичния комикс. Причината е, че Белгия може би, има дори по-големи традиции в това изкуство от своята съседка. Човекът, от когото започва всичко, е Жорж Реми-Ерже, „бащата“ на Тинтин, чийто стил на „чистата линия“ продължава да е вдъхновяващ и в наши дни, 85 години след първата поява на комикса. Днес Ерже и Тинтин имат свой собствен музей, разположен в превъзходна нова сграда в Льовен-ла-Ньов, студентско градче, създадено през 70-те години южно от столицата Брюксел. Но Жорж Реми, разбира се, не е сам, след него се появява плеяда от автори, дали на света някои от най-обичаните днес герои като Лъки Люк, смърфовете или Ларго Уинч.
Говорейки за френско-белгийската комикс сцена, Франция е по-скоро малкото братче, казва Уилям Дигрийв, куратор в Центъра на белгийския комикс в Брюксел. Днес Белгия е страната с най-много автори на комикси на глава от населението. В страната работят активно над 800 автора, което при население от 10 милиона е наистина внушителен брой.

В последните години най-силно влияние върху френско-езичния комикс оказва Япония. След 90-те години японската манга става много популярна и е неизменно с участие в класациите на най-продаваните заглавия на пазара. Нейното влияние се отчита и като една от причините за подновяване интереса към комикса сред момичетата, както и тийнейджърите като цяло.
Но не всички са ентусиазирани от японското присъствие. Според някои то е в ущърб на традицията. Авторът на Астерикс например не е фен на жанра и в един от комиксите си включва зли извънземни нашественици, наречени Nagmas (като анаграма на manga). Все пак, ако мангата въобще пречи на френско-белгийската комикс традиция, то тя го прави по един приемливо фин начин. Всъщност тя дори даде глътка свеж въздух на френските издатели, в един период на намаляващи продажби. Издаването на френски на най-популярните японски поредици определено раздвижи пазара. А феновете естествено са доволни, получавайки „най-доброто от двата свята“.
Следващата стъпка е една по-мащабна френска инвазия отвъд океана. Началото бе поставено през юли 2015г., когато издателство „Делкур“ обяви, че ще предлага свои издания през облачната платформа ComiXology. Издателството е третият най-голям издател на френско-белгийски комикси с над 450 нови заглавия годишно. Плановете са около 150 от най-популярните серии да бъдат достъпни за английско говорящите читатели още през настоящата 2016 година. ComiXology, които през 2014г. станаха собственост на Amazon, също са силно ентусиазирани да прибавят това ново и желано от феновете съдържание към каталога си от 75000 дигитални заглавия.
Както казва издателят Гай Делкур, най-забележителното в комикса като медия е възможността да пресъздаде всичко – забавна история за деца, адаптация на световна литературна класика, или пък комикс, базиран върху песните на Боб Дилън – ограничения практически няма. А френско-белгийският, доказал се през последните 90 години като може би най-оригинален и жизнен, с впечатляващия си графичен стил и силни текстове, със сигурност ще продължи да очарова почитателите си.

Прочетете още

Ил. 1. Смирненски

Наздраве за Смирненски, на по чашка абсент!

Кристина Цонева На днешния ден (17.09.1898 г.) преди 120 години е роден един весел бродяга, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *