10 неща, които трябва да знаете за „Война и мир“ (ако не сте я чели)

От няколко дни във Великобритания се завърна интереса към класиката на Лев Толстой „Война и мир“ причината е прозаична – телевизионният сериал по книгата възвърна популярността на романа. В. „Гардиън“ побърза да представи някои малко известни факти за романа на Толстой. Ето ги:

1. Хората се променят. Героите от „Война и мир“ преживяват драматични обрати, а в края на романа се появяват като съвсем различни персонажи. Чудото на книгата е, че Наташа, която се влюбва в кого ли не из балните зали, в началото и в края, когато се оттегля от обществен живот, е все същата.
2. Няма главен герой или героиня. Историята е за група хора, живеещи в общество. Андрей Болконски не е героят на Толстой, а Наташа не е романтичната му героиня. Книгата се опитва да обясни защо хората действат по обичайните си начини, но не звучи като извинение и не отправя извинения. Не очаквайте да предвидите какво се случва. Основната тема на книгата са невероятните възможности да промяна, включително от една жена, твърдяща просто „Толкова малко съм била щастлива през живота си“.
3. Романът има специфична структура – светът е представен от различни гледни точки. Това не означава, че конкретното съзнание, което е на фокус, има отличително значение. Стремежът е да се демонстрира как светът се отразява в съзнанието на един персонаж, за да бъде поета щафетата след това от друг. (След 300 страници ще се съгласите, че това е добър подход при писането на роман.)
4. Това не е исторически роман, а книга, която разглежда събития, залегнали в спомените на първите читатели на Толстой. Детайлите в нея не са точно пресъздаване на исторически събития, а начинът, по който отделните възприятия ги асимилират. Все пак руският цар и Наполеон се появяват в романа, но книгата не е историческа и няма спецификата на „декор“ на действието.
5. Ще харесате някои герои повече от други, но ще има дълги интервали, в които същите тези герои ще ви дразнят. В края на книгата ще сте изненадани от собствените си симпатии. Книгата следва ритъма на живота и отношенията към персонажите не са константа – понякога Нашата е очарователна, а друг път – досадна. (Ако прочетете книгата повече от веднъж, което е типично за тези, които изобщо някога са я чели, ще се изненадате от промяната в отношенията ви към героите при различните прочитания.)
6. Има любов. Любовта дори е фокусът, през който историята се повтаря отново и отново. Но освен романтичната любов, романът има и други парадигми.
7. Ако някой ви каже, че можете да пропуснете частта с войната и да минете направо към мира, не му вярвайте. Моментите, които са ви били интересни на 20 години, могат да ви отегчат на 50 и обратното. Книгата е написана от огромен интелект, който е загубил интерес към почти всичко, описано в нея, преди смъртта си. Тя е жив организъм, който никога не е същият при следващ прочит.
8. Книгата е доста дълга, но не прекалено, особено в сравнение с други творби. Ще я прочетете за максимум 10 дни. Според някои хора героите в първите 100 страници са обезсърчаващо много, но след това четенето тече гладко. Толстой пише с грижа за читателя и неговите предизвикателства предизвикват симпатии, а не усложняват разбирането.
9. Няма да сте съгласен с Толстой. По нито един въпрос. Даже ще заподозрете, че самият роман не е съгласен с Толстой. Нима вторият епилог с детерминизма си не е отхвърлен от свободната воля на героите? Нима Мария Болконска не отхвърля ужасната си съдба само с едно изречение? Това е книга, която ще спори с вас.
10. Това е книгата с най-слабото първо изречение. Това е и книгата с най-слабо последно изречение, което ще ви се наложи да прочетете четири път, за да осъзнаете, че е пълна безсмислица. Величието между тях е неоспоримо. А понякога забравяме, че това е просто най-добрата книга на всички времена най-топлата, най-интересната и изобщо най-добрата история.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔