Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Противно на очакванията ви, „Портата на Месията” няма да ви причини трайно вторачване в миналото. В края на краищата сюжетът ще ви пренесе в настоящето, когато и последните тайни на най-практикуваната религия в света са разкрити. Все пак нека уточним, в ръцете си държите първокласен исторически трилър, който няма за цел да окарикатурява никого и не би било справедливо да се интерпретира спрямо добре известни скорошни трагедии…
Авторът любезно ще ви засипе с интересни факти за някогашен Йерусалим, който е бил разделен на четири квартала: мюсюлмански, християнски, арменски и еврейски, заобиколени от каменна стена с осем монументални порти. Портата на Месията (Златната порта) е една от въпросните осем порти и единствено тя водела към Площада на джамиите. Фабулата ще приклещи вниманието ви още с първите редове, а личната история на теолога Симон Ланж е преплетена толкова изкусно с хипотезата около произхода на Корана, че накрая ще се чудите кое от прочетеното е истина, кое – измислица.
Според „Портата на Месията” храмът на Ирод бил два пъти издиган и три пъти преименуван, ала от него днес са останали единствено подпорните стени на Площада, както и части от арките. Назареите открай време са се стремели да си възвърнат Йерусалим и да построят трети храм. През VІІ век Коранът бил създаден именно с тази цел и те влезли в Йерусалим като победители. Ала техните бивши съюзници, арабите, ги отстранили и издигнали куб с размерите на втория храм. Коранът, творение на назарейския прозелитизъм, бил преиначен от арабите, за да послужи на техните кръстоносни походи и на тяхната пропаганда, която те нарекли „ислям“. Следва въпросът: Дали истината за първоначалния Коран може да промени света, да му посочи верния път? А може би единствен Месията би могъл да го направи?
– Добре ли си?
– Как да съм добре, когато всички ме смятат за Месия.
– Някои имат по-тежка участ от твоята.
– Как мога да повярвам на подобно твърдение? Ако бях Месия, щях да съм озарен от някакво откровение.
– Но то е в теб, Симон. Нарича се съмнение. Съмнението подсилва вярата. Твоето състояние на духа е като на Иисус, когато извършвал чудеса. Да вървиш по водата или да преминеш през стената не е самоцел, а осъзнаване, разширяване на кръгозора, път към истината.
Думите на професора от университета в Саарбрюкен, изведени в анотацията на трилъра, днес звучат болезнено актуално: Не оспорвам вярата на хората, нито положителното влияние, което тя може да има върху тях. Оспорвам зловредното ѝ въздействие, когато се използва за политически цели, казва той.
Има хора, които са готови да убият, за да получат отговор на въпроса: Кой съм аз? Има други хора, които леят сълзи заради сбъднати мечти. Сами ще разберете от кой сорт е Симон Ланж. А иначе Гийом Ервийо, съратникът на автора, в началото на книгата предупреждава: „След като се съгласихме да споделим получен материал и да го публикуваме в книга, ние поехме риск; рискът да разрушим общоприетите схващания. Ти също ще се изложиш на риск, ако обърнеш тази страница. Не се ли чувстваш готов, спри дотук.” Какво по-голямо предизвикателство?
„Портата на Месията“ тук
