„Да изиграеш краля“ от Майкъл Добс (анотация и откъс)

АНОТАЦИЯ

Франсис Ъркарт далеч не е приключил своята борба за власт. Макар всичките му преки врагове да са сразени, той е готов да се впусне в поредната битка – този път срещу новия британски крал.
Недоверието между двамата бързо ескалира до откровена вражда. В битката се включват манипулирани медии, фалшиви изследвания на общественото мнение, сексуални скандали и икономически заплахи. Обект на атаката на Ъркарт са не само роднините и близките на краля, но и самият монарх, и институцията, която той представлява.
В продължението на сензацията Къща от карти Добс уверено продължава мрачната си приказка за алчността и корупцията, които са неделима част от ежедневието на властниците.

„С приятел като Майкъл Добс на човек не му трябват врагове. Прями и нахални, книгите му привличат със своята автентичност – този човек знае за какво пише.” – The Times

„Да изиграеш краля громоли от скандал към скандал – отлично забавление!” – Mail on Sunday

„Майкъл Добс има таланта да предвижда бъдещето. Вдъхновяващо четиво със заключения, които карат Бъкингамския дворец да трепери!” – Sunday Express

Майкъл Добс, познат също като лорд Добс от Уайли, член на британската Камара на лордовете, е някогашен съветник на Маргарет Тачър, Джон Мейджър и Дейвид Камерън.

Романът е послужил за основа на сензационния сериал House of Cards, продуциран от Кевин Спейси и Дейвид Финчър.

ОТКЪС

Той седна до нея на канапето. Без сако, огромното му туловище сега бе обвито само с една риза, шита по поръчка. Физическото му присъствие, изненадващо за набитото є модно око, беше наистина впечатляващо.

– Ще ти предложа да спреш да бъдеш на опашката и да престанеш да си жена, която може с години да се мъчи да стигне върха, но никога да не успее. Предлагам партньорство. С мен. С твоята експертиза – и двамата знаеха, че той имаше предвид вътрешна информация, – подкрепена от моето финансово влияние. Може да бъде могъща комбинация.

– Но какво печеля аз?

– Гаранция за оцеляване. И шанс да изкараш много пари, да стигнеш там, където искаш. Отгоре на камарата. Да покажеш на бившия си съпруг, че не само можеш да оцелееш без него, но и да успееш. Това искаш, нали?

– И как очакваш да се случи всичко това?

– Да съберем ресурсите си. Твоята информация и моите пари. Ако се случва нещо в Ситито, аз искам да бъда част от това. Ако се появим там преди глутницата, потенциалните награди могат да бъдат огромни. Двамата с теб ще делим всичко наполовина.

Тя събра палец и показалец пред лицето си, между тях носът є беше като изразително махало.

– Извинявай, но ако те разбирам правилно, това не е ли съвсееем леко незаконно?

Той отвърна с мълчание и изражение на безкрайна скука.

– И звучи като ти да поемаш целия риск – продължи тя.

– Рискът е част от живота. Нямам против да поемам риск с партньор, когото познавам и на когото имам доверие. Сигурен съм, че можем да се научим да си имаме доверие и да станем много близки.

Той се пресегна и погали опакото на ръката й; в погледа є просветна отвращение и за момент очите й станаха стъклени.

– Преди да попиташ, това да вляза в леглото ти, не е задължителна клауза в сделката ни – не, не ме гледай така невинно и обидено. Развяваш циците си пред мен от момента, в който седна, така че, както сама каза, нека прескочим глупостите и да говорим направо. Да те видя легнала по гръб, би било голямо удоволствие, но тук става дума за бизнес, а при мен бизнесът е на първо място. Нямам никакво намерение да прецаквам това, което може да се окаже първокласна сделка, като оставя мозъка ми да слезе между краката. Ще го начукаме на конкуренцията, а не един на друг. Така че… какво решаваш? Имаш ли интерес?

Като по поръчка телефонът изчурулика от далечния край на стаята. Той изгрухтя с раздразнение, надигна се и тръгна натам, но докато вървеше, в него се появи и едно очакване; беше предупредил да не го безпокоят, освен ако… Изджавка кратко в слушалката, преди да се върне към гостенката си, разперил широко ръце.

– Невероятно. Чашата ми се препълва. Това беше обаждане от „Даунинг Стрийт“. Явно новият ни министър-председател иска да говорим веднага щом се върне от двореца, така че се налага да тръгвам. Не е редно да го карам да чака.

Лицето му от разтопен восък беше изкривено в нещо като ухилена гримаса. Тя щеше да бъде център на неговото внимание само още няколко секунди; друго място и друг партньор го зовяха. Вече се намъкваше в палтото си.

– Направи този ден специален за мен. Приеми.

Тя се пресегна за чантата си, която лежеше на канапето, но той хвана ръката й – нейната потъна в огромната му грубовата длан. Бяха много близо и тя усещаше топлината на тялото му, мириса му и силата на това туловище, което беше способно да я смаже на момента, ако така реши. Но в поведението му нямаше заплаха, докосването му беше изненадващо нежно. За момент тя се усети обезоръжена, почти възбудена. Носът й потрепна.

– Ти отивай да оправяш счетоводните баланси на нацията. Аз ще си помисля за моите.

– Помисли внимателно, Сали, но не мисли твърде дълго.

– Ще видя какво пише в хороскопа ми. Ще държа връзка.

В този момент с пронизващ крясък чайката направи още една атака и насра прозореца, оставяйки стичащо се петно. Той изпсува.

– Казват, че е на късмет – засмя се непринудено тя.

– Късмет? – изръмжа той, докато й отваряше вратата. – Кажи го на този, дето ще мие скапаните стъкла!

„Да изиграеш краля“ тук