Начало / Любопитно / „Да изиграеш краля“ от Майкъл Добс (анотация и откъс)

„Да изиграеш краля“ от Майкъл Добс (анотация и откъс)

АНОТАЦИЯ

Франсис Ъркарт далеч не е приключил своята борба за власт. Макар всичките му преки врагове да са сразени, той е готов да се впусне в поредната битка – този път срещу новия британски крал.
Недоверието между двамата бързо ескалира до откровена вражда. В битката се включват манипулирани медии, фалшиви изследвания на общественото мнение, сексуални скандали и икономически заплахи. Обект на атаката на Ъркарт са не само роднините и близките на краля, но и самият монарх, и институцията, която той представлява.
В продължението на сензацията Къща от карти Добс уверено продължава мрачната си приказка за алчността и корупцията, които са неделима част от ежедневието на властниците.

„С приятел като Майкъл Добс на човек не му трябват врагове. Прями и нахални, книгите му привличат със своята автентичност – този човек знае за какво пише.” – The Times

„Да изиграеш краля громоли от скандал към скандал – отлично забавление!” – Mail on Sunday

„Майкъл Добс има таланта да предвижда бъдещето. Вдъхновяващо четиво със заключения, които карат Бъкингамския дворец да трепери!” – Sunday Express

Майкъл Добс, познат също като лорд Добс от Уайли, член на британската Камара на лордовете, е някогашен съветник на Маргарет Тачър, Джон Мейджър и Дейвид Камерън.

Романът е послужил за основа на сензационния сериал House of Cards, продуциран от Кевин Спейси и Дейвид Финчър.

ОТКЪС

Той седна до нея на канапето. Без сако, огромното му туловище сега бе обвито само с една риза, шита по поръчка. Физическото му присъствие, изненадващо за набитото є модно око, беше наистина впечатляващо.

– Ще ти предложа да спреш да бъдеш на опашката и да престанеш да си жена, която може с години да се мъчи да стигне върха, но никога да не успее. Предлагам партньорство. С мен. С твоята експертиза – и двамата знаеха, че той имаше предвид вътрешна информация, – подкрепена от моето финансово влияние. Може да бъде могъща комбинация.

– Но какво печеля аз?

– Гаранция за оцеляване. И шанс да изкараш много пари, да стигнеш там, където искаш. Отгоре на камарата. Да покажеш на бившия си съпруг, че не само можеш да оцелееш без него, но и да успееш. Това искаш, нали?

– И как очакваш да се случи всичко това?

– Да съберем ресурсите си. Твоята информация и моите пари. Ако се случва нещо в Ситито, аз искам да бъда част от това. Ако се появим там преди глутницата, потенциалните награди могат да бъдат огромни. Двамата с теб ще делим всичко наполовина.

Тя събра палец и показалец пред лицето си, между тях носът є беше като изразително махало.

– Извинявай, но ако те разбирам правилно, това не е ли съвсееем леко незаконно?

Той отвърна с мълчание и изражение на безкрайна скука.

– И звучи като ти да поемаш целия риск – продължи тя.

– Рискът е част от живота. Нямам против да поемам риск с партньор, когото познавам и на когото имам доверие. Сигурен съм, че можем да се научим да си имаме доверие и да станем много близки.

Той се пресегна и погали опакото на ръката й; в погледа є просветна отвращение и за момент очите й станаха стъклени.

– Преди да попиташ, това да вляза в леглото ти, не е задължителна клауза в сделката ни – не, не ме гледай така невинно и обидено. Развяваш циците си пред мен от момента, в който седна, така че, както сама каза, нека прескочим глупостите и да говорим направо. Да те видя легнала по гръб, би било голямо удоволствие, но тук става дума за бизнес, а при мен бизнесът е на първо място. Нямам никакво намерение да прецаквам това, което може да се окаже първокласна сделка, като оставя мозъка ми да слезе между краката. Ще го начукаме на конкуренцията, а не един на друг. Така че… какво решаваш? Имаш ли интерес?

Като по поръчка телефонът изчурулика от далечния край на стаята. Той изгрухтя с раздразнение, надигна се и тръгна натам, но докато вървеше, в него се появи и едно очакване; беше предупредил да не го безпокоят, освен ако… Изджавка кратко в слушалката, преди да се върне към гостенката си, разперил широко ръце.

– Невероятно. Чашата ми се препълва. Това беше обаждане от „Даунинг Стрийт“. Явно новият ни министър-председател иска да говорим веднага щом се върне от двореца, така че се налага да тръгвам. Не е редно да го карам да чака.

Лицето му от разтопен восък беше изкривено в нещо като ухилена гримаса. Тя щеше да бъде център на неговото внимание само още няколко секунди; друго място и друг партньор го зовяха. Вече се намъкваше в палтото си.

– Направи този ден специален за мен. Приеми.

Тя се пресегна за чантата си, която лежеше на канапето, но той хвана ръката й – нейната потъна в огромната му грубовата длан. Бяха много близо и тя усещаше топлината на тялото му, мириса му и силата на това туловище, което беше способно да я смаже на момента, ако така реши. Но в поведението му нямаше заплаха, докосването му беше изненадващо нежно. За момент тя се усети обезоръжена, почти възбудена. Носът й потрепна.

– Ти отивай да оправяш счетоводните баланси на нацията. Аз ще си помисля за моите.

– Помисли внимателно, Сали, но не мисли твърде дълго.

– Ще видя какво пише в хороскопа ми. Ще държа връзка.

В този момент с пронизващ крясък чайката направи още една атака и насра прозореца, оставяйки стичащо се петно. Той изпсува.

– Казват, че е на късмет – засмя се непринудено тя.

– Късмет? – изръмжа той, докато й отваряше вратата. – Кажи го на този, дето ще мие скапаните стъкла!

„Да изиграеш краля“ тук

Прочетете още

6e3b43cf1f7a3957a8cd17018c3479

Издъхна авторът на „Денят на Чакала“

Става майстор на политическите бестселъри Фредерик Форсайт почина на 86 – автор на едни от …