Лира Литературно-рекламна Агенция
Снощи, 20 януари, в препълнения салон на книжарница „Хеликон” на бул. „Цар Освободител” № 4 в столицата, бе представена новата книга на един от най-добрите ни разказвачи Деян Енев. „Гризли” е седемнайсетата му книга, тъничка и ненабиваща се на очи сред множеството дебели и внушителни на вид томове по щандовете, но нейната истинска стойност е вътре между кориците, вътре в думите и в паузите между тях. 38-те „нови” разказа, както ги е определил сам авторът, са есенцията и словесният каймак на дълго натрупваната от него житейска и литературна мъдрост. Новият му сборник е аскетичен, репортажно детайлен, но дълбоко премислен и рисува образи и състояния, които трайно се врязват в паметта ни.
Йонко Йончев, управител на „Рива”, издало сборника, го представи на публиката и даде думата на Георги Господинов.
Авторът на „Естествен роман” сподели: „Когато говорим за Деян Енев, говорим за литература. Мнозина пишат разкази, но той е от малцината, които вярват в смисъла от разказването на истории. Бихме могли да кажем, че чрез всичките си книги Деян пише една книга – ала всяка от тях се разпознава по особения си език и по социалната си тъга. Те не могат да бъдат сбъркани с други книги на други автори и са си чисто Деяненевски. Деян Енев, ако си послужа с думите на едно дете, които чух наскоро по телевизията, умее да „състрадава”. В творбите му намира втори живот човекът от подлеза, от пазара, градската беднота. В този смисъл, заставайки на страната бедния, на неуспелия човек и признавайки правото му на съществуване, той е стопроцентово европейски писател, за разлика от американските си колеги, чиито герои най-често се движат из по-успешни пространства. Родството му като писател е с Елин Пелин, Йордан Йовков, Борис Христов, Дончо Цончев. В неговите литературни творби има толкова журнализъм, колкото и в журналистическите му материали – литература.”
Поетът и публицистът Бойко Ламбовски също взе микрофона: „Важните неща могат да бъдат уловени в кратък миг и в малко думи. Деян Енев е майстор в това. Бих казал, че той прилича едновременно на ранния Ърнест Хемингуей и на късния Толстой. Сещам се за едно приблизително така звучащо мнение на Толстой: хората са като реки, понякога са бистри, друг път мътни, всеки път са различни. На което Николай Хайтов задочно бе опонирал: не е вярно, хората са едни и същи, който те е предал веднъж, ще те предаде и повторно. Ето между тези две крайни оценки се простира духовното пространство на героите на Деян Енев. На свой ред обаче той сякаш ни казва: И при най-тежките ситуации, светът не е безнадежден, винаги има за какво да се уловим.”
„Гризли” е поредната книга на Деян Енев с достатъчно надежда и любов към човека, за които да се уловим.
„Гризли” тук
