На фокус
Начало / България / Излезе автобиографията на румънския президент Клаус Йоханис

Излезе автобиографията на румънския президент Клаус Йоханис

Едва ли някой е очаквал от Румъния – страна от турбулентния югозападен край на Европа – да докаже, че демокрацията работи, избирайки за президент физик от немски произход и с либерални политически виждания. Но Клаус Йоханис се оказа лъчът надежда за румънците, които се доверяват на обещанията му за кардинална промяна в управлението на страната. Издателство „Сиела” представя „Стъпка по стъпка” – историята на благородния саш (местната дума за етнически германец) в превод на журналиста и филолог Мартина Ганчева.

Клаус  Йоханис води обикновен живот и не пропуска възможност да подчертае колко нормално и сякаш по шаблон са се развили събитията в житейския му път. Като дете Клаус е буден и не твърде буен; жадно поглъща книга след книга. Проявява интерес към точните науки и по-късно става преподавател по физика в родния си град Сибиу, което като че ли го удовлетворява. Това се променя през съдбоносната 2000 г. когато сашът е издигнат за кандидат-кмет на Сибиу от Демократичния фронт на германците в Румъния. Доскоро учител и инспектор, Йоханис печели изборите за кметското място в Сибиу. Успешно реализира и още 3 мандата, ставайки двигател зад множество положителни промени в трансилванския град и превръщането му в Европейска столица на културата за 2007 г.

Макар да твърди, че няма нищо сензационно в живота му, Йоханис е сензация сам по себе си. На първо място той е политик, който се радва на естествените симпатии на хората. След поредната победа за кметския пост в Сибиу ликът му се появява дори върху пици. Част от тайната на успеха му е, че той притежава човешка скромност и непретенциозност в професия, в която тези качества почти не се срещат. Победата му на президентските избори в края на 2014 г. е резултат от постоянната подкрепа на съгражданите му и упоритостта в постигането на целите му. Рейтингът му е главозамайващ и при все това Клаус Йоханис  е човек, чието име не се намесва в интриги и скандали и за когото политическите убеждения са кредо, на което посвещава усилията си. „Стъпка по стъпка” е детайлен документ за работата на Йоханис през последните 15 години, но също и план със задачите, които си поставил да свърши по време на мандата си. В книгата откриваме повече за личността на джентълмена на румънската политика, за вроденото му благородство и устойчивост на духа – характеристики, които бихме искали да видим и у българските държавници.

Мартина Ганчева е магистър по международни политически отношения и водещ на предаването „Днес” по телевизия Bulgaria On Air. От години следи събитията в Румъния, тя е и първият журналист, взел интервю от бившия румънски президент Траян Бъсеску. Работила е по няколко проекта в Букурещ, сред които отразяване на парламентарните избори през 2008 г.

 

ПРЕДГОВОР

Животът се гради стъпка по стъпка. Така е и с една кариера, с едно общество, с една нация. Нищо не отминава с нощта, особено дълготрайните и устойчивите неща. В същото време всяко нещо, което човек прави, може да бъде предимство или недостатък. Зависи как ще го използва. Често казвах, че за един човек най-добре говорят фактите. Бях сигурен, че работата ми е да действам, а не да говоря какво възнамерявам да направя. Бях убеден, че това е най-доброто. Но животът ме постави в ситуации, които ме опровергаха. Все по-често до слуха ми достигат коментари, които претендират да бъдат искрени, но в себе си крият само недоверие и съмнение. „Щом мълчи, значи крие нещо.“ Кой всъщност е Клаус Йоханис? Защо никога не говори за себе си? Каква е тази дискретност? Що за човек е? Откъде идва и какво иска да направи?

Тези въпроси зачестиха, колкото по-известен ставах и докарвах все повече проекти до успешен край. Фактът, че винаги отказвах да говоря за личния си живот и да коментирам този или онзи, будеше само съмнения. Желанието ми да говорим за конкретни неща, за решения, за стратегии, за действия започна лека-полека да се възприема с подозрение, понякога даже и със сарказъм. Криел съм бил нещо.

Всъщност моята земна страна, животът ми, е като на всички останали. Той изглежда банален и обикновен. С изключение на това, което направих за обществото, което ми се довери. За мен приказките бяха излишни. Най-същественото беше да завърша успешно проекти, важни за общината. Това е начинът, по който един политик трябва да се представя пред останалите: с добър план от мерки и с много работа в името на гражданите. Независимо че другите искаха да видят не само професионалиста, а и човека. Искаха да се убедят, че той, човекът, съществува. И затова трябваше да направя нещо!

Най-подходящо беше да пиша за себе си. Ако се трудиш за една работа, не я забравяш. Да пиша за живота си до голяма степен означаваше да пиша за работата си. Стигнах до тази констатация не само докато бях кмет. Това е изводът на тази книга.

В нея събрах моменти от публичния живот, на базата на спомените се опитах да очертая професионалния път, който изминах от катедрата по физика до кандидатурата за президентския пост. Включих и лични моменти, но не за да задоволя на всяка цена любопитството на останалите. Възстанових онези случки, срещи или детайли, които говорят за начина, по който съм се формирал, и показват какво ценя. Моята идентичност е изградена не само на фактите, но и на принципите, с които съм израснал, както и на ролята ми на публична личност през последните 14 години.

Моментите, в които съм откривал истината, миговете, в които съм научавал важни неща за себе си или за хората около мен, са добавяли всеки път по нещо и към публичния ми образ. Всичко, което съм постигнал, и всичко, което съм научил от и за живота, е допринесло да стана професионалист. Моят личен живот за повечето беше невидим. Всъщност като всеки човек в обществото се стремях да демонстрирам онова, което смятах за стойностно: спокойствие, дискретност, разбиране. Ценности, които исках да съхраня и да продължа да споделям. Не мисля, че като разкривах извора им, ги застрашавах.

Това не е непременно книга с мемоари, въпреки че съдържанието є до известна степен се гради на спомени. По-скоро е приказка за спечелени битки – такава, от която всеки се нуждае в определен момент. Когато страниците се понатрупаха, си дадох сметка, че едно от главните действащи лица в книгата е Сибиу – мястото, където всички неща придобиха форма и чувство. Беше почти невъзможно да разказвам, без да се върна към някоя случка в града или да не посоча поне един пример, свързан със Сибиу. Това е градът, който предлагаше и обещаваше, градът, който можех да променя заради потенциала му. Беше привилегия, може би най-голямата в кариерата ми.

За мен беше важно да добавя към тази изповед и страници за моите политически убеждения, за идеите, с които се самоопределям и искам да видя приложени в действие. Беше важно да опиша симетрията между политическите си възгледи, от една страна, и модела на поведение, който възприех през годините – от друга. Също така беше важно да очертая хронологично пътя, който съм изминал в „голямата политика“ в Национал-либералната партия – не беше дълъг, но беше стръмен. Говоря за несигурен период на промени, непредсказуеми обрати и критични моменти. Възстанових спомените си за някои решения и конфликти с едничката цел да мога да кажа какво съм научил, какво мисля и какво съм способен да направя.

Възможно е читателят, жаден за признания и непубликувани разкрития, за хапливи мнения или задкулисни подробности, да не остане доволен. Не защото подобни неща липсват, а защото позицията, от която съм избрал да разказвам за тях, е вече позната: без излишни преувеличения, превъзнасяния, възвеличавания, без реваншизъм. Реших, че е по-съществено да обясня какво мисля и как съм успял чрез работата си да изразя това, в което вярвам.

„Стъпка по стъпка“ тук

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

triffids

Денят на трифидите отново настъпва

Култова фантастика за човекоядни растения пак ще бъде екранизирана „Амазон Студиос“ обявиха плановете си да създадат …