Лира Литературно-рекламна Агенция
Френски депутат и университетски преподавател са публикували оригиналната холандска версия на „Дневника на едно младо момиче” на техните уебсайтове 70 години след смъртта й в концентрационния лагер Берген-Белзен, когато тя е 15-годишна.
Те смятат, че творбата вече трябва да бъде свободно публикувана, тъй като, съгласно европейското право, авторските права върху произведението изтичат 70 години след смъртта на автора.
Въпреки това Фондацията Ане Франк претендира, че все още притежава правата за публикуване. Базираната в Швейцария организация, основана от бащата на Ане – Ото, смята, че той е направил такива значителни промени в ръкописа, че чрез тях си спечелва свое собствено авторско право. Ото, който е единственият член на семейството, преживял Холокоста, умира през 1980 г.
Ивз Кугелман, член на борда на настоятелите на фонда, твърди, че думите са на Ан, но след войната Ото Франк слива и допълва двата варианта на дневника, който тя оставя, които самостоятелно са непълни, но заедно се препокриват и формулират една цялостна версия. За целите на авторското право Ото Франк трябва да се разглежда като автор на тази версия.
Благотворителната организация също така заяви, че окончателен вариант е публикуван през 1986 г. от Холандския Държавния институт за военна документация и затова все още остава под авторското право.
„Според холандския закон за авторското право, творба, която е публикувана за първи път посмъртно преди 1995 г., остава защитена в продължение на 50 години след първоначалната публикация,“ казва Фондът в изявление на своя уебсайт. Той твърди, че с решение от холандски съд миналия месец е потвърдено, че книгата ще остане със запазени авторски права.
Депутатката Изабел Атард каза, че е равнодушна към заплахата от правни действия за блокиране на свободния достъп до книга, която се е превърнала в един от най-значимите литературни текстове за живота по времето на нацистката ера в Европа. Тя отхвърли възраженията на Фонда като „въпрос на пари”.
Повече от 30 милиона копия са били продадени от първата публикация на дневника през 1947 г., който също така е вдъхновил множество филми и пиеси.
Фондът Ане Франк твърди, че е използвал авторските и лицензионните възнаграждения за „широк спектър от благотворителни и образователни проекти”.
Според Атард в изявление на нейния сайт: „Личният дневник, написан в таен апартамент в Амстердам от еврейска тийнейджърка, родена германка, но лишена от своето гражданство, най-накрая е станал публично достояние. Седемдесет години след смъртта на автора целият свят може да превежда и интерпретира тези записки, както и да ги използва за създаването на нови такива. “
Но Атард прекрати публикуването на френския превод онлайн.
Университетски преподавател публикува две френски версии на сайта си през октомври, но ги премахна, след като издателят го предупреди, че авторското право за преводачите е все още в сила.
Преди дни Оливър Ерцшайд от Университета в Нант, Западна Франция, публикува и холандската версия на текста на своята интернет страница.
