Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Случвало ми се е много пъти. Имам някакви грижи или въпроси към себе си и света, които не ми дават мира. Заставам пред домашната си библиотека и ръката ми напосоки избира книга, която съм чел много отдавна или по някаква причина дори не съм отварял. Разлиствам я и не след дълго попадам на изречения, които дават отговор на терзанията ми.
В началото изпитвах мистично преклонение към този необясним контакт между мен и хартиеното томче. Питах се: възможно ли е енергията, скрита в думите, да ми въздейства не само при прочит, а и да ме повиква „дистанционно”? Така както керемидите на покрива, нагрети от зимното слънце, пропукват недоловимо и успокояват премръзналите врабчета: „Потърпете, милички! Зимата ще си отиде, отново ще разперите криле и ще литнете в синевата!”
С течение на времето стигнах до брадатата истина: книгите са като приятелите ни, като близките ни хора. С някои от тях може да не се чуваме с години, но дойде ли неволята, знаем, че можем да разчитаме на помощта им.
Затова, драги издатели, все се чудя защо стеснявате приятелския ни кръг, като използвате обемна хартия. Ние, читателите, овце ли сме, та да се радваме на изобилието от целулоза? Нали купуваме съдържание, не хартия! Защо ни предлагате тези сякаш киснати във вода, за да набъбнат и станат по-внушителни книги, съдържащи далеч по-малко страници, отколкото се очаква от масивните им тела?
Огромни джипове, издути от стероиди мъжаги, напомпани със силикон красавици, дебели томове! За Бога, хора, спрете с това тържество на соматиката, нека дадем шанс на духа! Най-великото съчинение, библията, е на цигарена хартия, но това не я прави по-малко скъпа на сърцата ни! Не разбирате ли, че имаме нужда от повече на брой приятели в библиотеките си, към които да се обърнем в мигове на смут? Върнете предишните им стройни фигури, за да има място и за други на лавиците!
Вие ще увеличите продажбите си, а ние ще имаме повече изящество и мъдрост в дома си.
