Начало / Читатели / „Каръл“ от Патриша Хайсмит (ревю)

„Каръл“ от Патриша Хайсмит (ревю)

Василена КРУМОВА

Living for you is easy living
It’s easy to live when you’re in love
And I’m so in love
There is nothing in life, but you

I never regret the years that I’m giving
They’re easy to give when you’re in love
I’m happy to do whatever I do, for you

For you maybe I’m a fool
But it’s fun
People say you rule me with one wave of your hand
Darling, it’s grand
They just don’t understand

Easy Living”, Billie Holiday

 „Каръл“ е от книгите, които успяват да обсебят сетивата.

Публикуван за първи път през 1952г. под псевдоним и с различно заглавие („Цената на солта“), романът е първият на хомосексуална тематика с относително щастлив край – „никоя от главните героини не се самоубива и не е „излекувана“ с любовта на добър мъж“, както казва Кейт Бланшет, като говори за екранизацията на „Каръл“. Може би това я прави толкова важна книга. Нито Терез, нито Каръл се срамуват, страхуват или отричат любовта си една към друга. Пречките им са различни, но въпреки това я изживяват красиво.

Налице са много различия между тях – възраст, класова принадлежност, житейски опит. Терез е млада и несигурна, “flung out of space”. Каръл е елегантна и красива, в процес на развод . Това обаче не застава между тях. Двете се срещат, когато Каръл отива да купи кукла за дъщеря си от щанда, на който работи Терез. Но погледите им се срещат преди това и Терез вече знае, че има нещо специално в тази жена. Толкова добре го знае, че след това импулсивно изпраща коледна картичка на Каръл. Картичка-одухотворение на разменените погледи. Погледът на Каръл е дистанциран и мистериозен, но едновременно с това, топъл и жив. На Терез й трябва само този поглед.

Има жени, които пораждат у тебе стремежа да ги победиш и да им се наслаждаваш; но тази ти вдъхва желанието да умираш бавно и дълго под нейния поглед.“ (Бодлер, „Желанието на художника“)

За Терез имат значение само гласът на Каръл, движенията й, ръцете й. Съществува само тя.

През цялото време виждаме Каръл през обожаващите, дори обсебени очи на Терез. Чудим се как изобщо някой би си позволил да й затвори телефона. Преживяваме цялата й любов, целия любовен делириум, всичките й възбуди, обърквания, дори разбиване на илюзии. Цял един „нов свят се беше родил около нея, като свежа гора с безброй потрепващи листенца.“ И когато е разделена от Каръл, Терез не се чувства съразмерна спрямо самата себе си – онази несъразмерност, която познава всеки, който се е влюбвал. Когато вече не знаеш дори дали си връзваш обувките по правилния начин  и дали си го правил някога изобщо. Когато си мислиш за нея, докато вървиш по улиците, понякога се спъваш, защото коленете ти омекват. А не можеш да мислиш за нищо друго. Вървиш и всичко наоколо заглъхва, озоваваш се далеч, в една различна и съвършена вселена. Изобщо не присъстваш на мястото, на което физически се намираш.

Книгата е изпълнена с малки деликатни моменти, които действат главозамайващо, защото вече живеем в главата на Терез, дишаме с нея и преживяваме всичко с нея – от доловения във въздуха парфюм до бавния глас на Каръл, който „сякаш я докосва“.

Терез иска да остане в тези моменти, иска тунелът, през който минават с колата, докато пътешестват из Щатите, да се сгромоляса и двете да останат там, затрупани заедно. В този момент в главата зазвучава There Is a Light That Never Goes Out на The Smiths, защото „да умре до нея / е толкова божествен начин да умре“.

Прочетете още

Cover-Existential-Psychotherapy

Животът няма нужда от причина

Юлия ПЕТКОВА В една от книгите си, издадени у нас, Ървин Ялом пише: „Ние сме …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *