Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА El sueno de la razon produce monstruos. Книга, която започва с гравюра от цикъла „Капричии“ на Франсиско де Гоя и епиграф от Итало Калвино (един от любимите писатели на Салман Рушди) няма как да не те погълне, особено ако си ценител на изящното, филигранно повествование, миниранo с алюзии, символи и смислови капани. „Фантазията, изоставена от разума, ражда невъобразими чудовища, но заедно с него е майка на изкуствата и извор на техните чудеса“, гласи надписът в „Прадо” и ни понася към страници, които гъмжат от чудеса, но издигат разума срещу религията като ключ към най-важната, фундаментална победа в литературата и живота – тази на доброто над злото.
„Това е историята на една джиния, прочута принцеса на джиновете, известна като Принцесата на мълниите заради изкусното си умение да борави със светкавиците, която се влюбила в смъртен много отдавна, през дванайсети век, така да се каже, а също и на многобройните ѝ потомци, история за завръщането ѝ в този свят след продължително отсъствие, за да се влюби отново, поне за мъничко, преди да поведе война заедно с много други джинове, мъжки и женски, летящи и пълзящи, добри, лоши и безразлични към благонравието; и за онзи преломен и чудат период, понякога наричан време на чудатости и продължил две години, осем месеца и двайсет и осем нощи, иначе казано – хиляда нощи и една отгоре. Да, оттогава са изминали още хиляда години, но онези времена ни промениха безвъзвратно. За добро или за лошо – ще определи бъдещето.”
Вдъхновена от хилядолетната традиция на приказките, същевременно неразривно свързана с тревогите на съвремието и близкото бъдеще, тази книга е грандиозно постижение – пленително, страховито и комично. Сюжетът ни връща към старта на „Войната на световете”, ознаменувана от период на чудатости: обикновен градинар на име Джеронимо започва да левитира (докато той се отдалечава от земята, чудесата постепенно се множат), бебе се ражда със смущаващата способност да изобличава човешката поквара, призраците на двамата философи Ибн Рушд и Газали, които отдавна не са между живите, отново започват да спорят (защото споровете на великите мислители край нямат, бидейки оръдие за усъвършенстване на ума, най-острото от всички, създадено от обичта към знанието, сиреч от любомъдрието), катаклизми поразяват Ню Йорк, вселената се пропуква и нахлуват разрушителни джинове, в резултат на което оцеляването на света е поставено на карта. Единствена Дуния, любимата на Ибн Рушд, е изключение измежду джиновете. Тя слиза на земята, „прихваща” човешкия характер и обиква самата обич, обиква цялото човечеството заради способността му да обича…
„Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи” е възхитителна алегория на сблъсъка на разума с безумието и обскурантизма, един напоителен преразказ на „Хиляда и една нощ”, направляван от анонимна Шехерезада, а следователно от хиляди и милиони Шехерезади, разказ, в който действителното и въображаемото се проникват взаимно така, както линиите на нашите животи се преплитат до безкрай, паралелно с всички странности, населяващи личните ни истории, сънища и фантазии.
В края на краищата всичко е относително – абсолютната вяра на един е приказка за друг. Бащата на Джеронимо може и да е прав: Нищо няма да постигнеш, ако не се придържаш към нещо. Въпросът е как да се придържаме към каквото си щем, без да пречим или да се дразним от другите. Защото всяка битка е пагубна – заличава животи, нанася не по-малко невидими травми. Всяко насилствено стълкновение, което сме започнали или не сме предотвратили, ни обезличава, превръща ни в част от голямата машина на злото. Както онова, което обичаме, ни създава отново, така онова, което ненавиждаме, ни смалява и разрушава.
„Забравете душата. Няма такъв призрак в машината. Онова, което се случва със съзнанието ни, сполита и тялото. Състоянието на тялото е и състояние на ума”, напомня Рушди. Заспи ли разумът, се раждат чудовища, които и най-невъобразимата фантазия не може да оправдае. Не го забравяйте.
