Начало / България / Четящите хора не са „изчезващ вид”

Четящите хора не са „изчезващ вид”

Спаска Тарандова  е изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки – България”.

Има дългогодишен опит в библиотечната сфера. Работила е в Столична библиотека, като от 2008 до 2014 г. е заместник директор по библиотечната дейност и автоматизация.

Има специализация по „Библиотекари от утрешния ден: лидерство и комуникации” от център „Мортенсън” на университета Урбана-Шампейн, Илинойс, САЩ, 2011 г. Част е от международна група за иновации в публичните библиотеки по програма ИНЕЛИ /International Network of Emerging Library Innovators / на фондация Бил и Мелинда Гейтс.

Обучител по Програма „Глобални библиотеки –България” в направление – Организация управления на модерната библиотеки и Застъпничество, фондонабиране и проектна дейност през 2011-2013 г.

Член на Управителният съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация.

Един от създателите /заедно с Жюстин Томс/ на  една от най-успешните кампании за насърчаване на детското четене „Забавното лятно четене”. Активен участник и в кампанията „Чети с мен” под патронажа на Президента на Република България.

Завършила е Държавния библиотекарски институт, специалност „Библиография и библиотекознание”, история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и „БИН и културна политика” в СУ „Св. Климент Охридски”.

ИНТЕРВЮ

Госпожо Тарандова, като дългогодишен библиотечен работник със сигурност познавате картината на четящите хора у нас в развитие. Какво се промени в нея, накъде вървим? Остават ли читателите „последни мохикани“ или напротив?

Да, наистина имам дългогодишен опит. И затова мога да кажа, че четящите хора не са „изчезващ вид”, те винаги ще бъдат около 25% от населението в България, което е среден показател, характерен за Балканите и южните страни в Европа. Като библиотекар много ми се иска да бъдем като северна Европа, където между 50 и 70% от населението има читателска карта от местната библиотека, има отношение към литературата, четенето и грамотността в обществото като цяло, но затова са необходими целенасочени усилия и многогодишна работа, необходими са политики, както е модерно да се казва. По мое мнение се забелязва една положителна тенденция в нашето общество. Ако в ранните години на 90-те книжарниците бяха изчезващ вид и имаше предимно улични сергии, то днес разполагаме с прекрасни нови книжарници, които функционират като комплексни центрове, в които можеш да четеш, да се срещаш с автори от цял свят, да си изправен пред труден избор при това разнообразие от заглавия. Самите издания с годините стават все по-съвършени, като произведения на изкуството. Все пак не можеш да купиш всичко, което искаш да прочетеш сега, на момента, или по-късно. Затова има библиотеки, които могат да дадат на жадния за знание читател всичко, но в български условия функционират доста трудно. С приемането на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване се надявам не само библиотеките, а най-вече българският читател да отвоюва правото си да има достъп регулярно до нови заглавия, до периодични издания, до бази данни и пълнотекстови онлайн ресурси, да има свободен достъп до интернет.

Какво мислите за днешната роля на читалищата? Какво бихте променили, ако зависеше изцяло от Вас?

Съвременното народно читалище го виждам като център на общността и ценен участник в местното развитие. То трябва да е институция, развиваща не само дейности за поддържането на традиционните форми на културата и фолклора на местното население, популяризирането и съхраняването му, но и да функционира като съвременен център за библиотечно-информационно осигуряване на населението, който подпомага достъпа до информация и образование чрез използването на съвременните технологии. Читалището трябва да бъде активна неправителствена организация, подпомагаща местното развитие и гражданското участие. За съжаление, малка част от читалищата в страната могат да се определят по този начин с остарялата си материална база, с развиването на неприсъщи дейности с цел осигуряване на допълнителни средства в бюджета и с липсата на визия в много от настоятелствата как трябва да се развива читалището днес.

Как ще коментирате протестите на Вашите колеги библиотекарите от последния месец? Имат ли те основание да негодуват?

Напълно справедлив протест. Жалкото е, че трябва да се стига до такива форми, за да се отпуснат допълнителни средства в последния момент. За съжаление средствата, които бяха гласувани допълнително няма да решат проблемите със системното недофинансиране на сектора. Ниското заплащане на труда, недостатъчните средства за развитие на библиотечните колекции, за инвестиции в нови технологии няма да бъдат решени и с този бюджет.

Имате ли препоръки към институциите, от които зависи четящите у нас да не оредяват? И към кои институции по-точно?

Дали някой чете повече или по-малко е въпрос на личен избор. Дълбоко убедена съм, че това зависи първо от семейството, там се поставя началото. Библиотеката – обществена или училищна, университетска или специална може да поддържа и задълбочава интереса само при наличието на богати колекции и разнообразни програми. Това може да се получи само ако съответните министерства, университети и общини имат за приоритет грамотността, образоваността и просперитета на нацията, а те неизменно преминават през четенето. Друг фактор е добрата литература и качественото книгоиздаване.

Какво ви е мнението за електронната книга и нужна ли ни е тя?

Да, щом се е появила, значи е задоволила някаква потребност. Аз имам много приятели, които все повече откриват предимството на това да четеш онлайн от безплатни източници или да си купиш отвсякъде и по всяко време всичко, което се предлага в електронен формат. Разбира се, то все още преобладаващо е на английски език, но се надявам и българските издатели да предлагат все повече електронни книги.

Често „глобализация“ звучи като мръсна дума. Как ще опровергаете това?

Глобализацията е мощен процес, който засяга всички обществени процеси и затова не може да го разглеждаме едностранчиво. Днес всичко е информация, а ние като част от западния свят имаме голямото предимство с достъп до източници и канали за информация от различен характер. Всичко в света на политиката, икономиката, науката, културата, спорта и развлеченията достига до нас на момента и само от нас зависи да имаме правилното осъзнаване и разбиране на процесите и явленията, да пазим свободата си и ценностите, които правят Европа уникална.

Интервюто взе Иван Голев

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

nehu

121 нехудожествени, които прочетохме през 2020-а

Привличат ни мистерии, загадки и миналото Бизнес наръчниците, както и книгите, които ни правят по-добри …