„Ако в тълпата Лорда в теб опазиш…“

Днес, 30 декември, се навършват 150 години от рождението на големия британски писател и поет Джоузеф Ръдиард Киплинг. Той е роден през 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където формира житейските се възгледи, включително и преклонението си пред реда и организираността. После се завръща в Индия и започва работа като журналист. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.

След пътешествие в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. отново в Англия, където остава до смъртта си.

Дж. Р. Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост – това личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни”, издадена, когато авторът е още на 21 години.

Киплинг е автор на стихосбирката „Песни от казармата” (1892 г.), „Седем морета (1896 г.) , „Пет нации” (1903 г.), които го прославят в цял свят. Сред прозаичните му книги са сборникът с разкази „Прости разкази от планините,” (1888 г.), романът „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1801 г.) и други.

Като критикува английската колониална администрация и упреква английското правителство и военното командване в липса на заинтересованост към низшите чинове, Киплинг създава впечатление за безстрастна обективност. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англосаксонската раса сред изостаналите народи на Изтока.

Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади и се отличават с хумор и образно просторечие. Най-голяма известност му носят детско-юношеските му произведения „Книга за джунглата” (1894 г.) и „Втора книга за джунглата” (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.), като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледът и творчеството му рязко се променят. Принадлежността му към масонството е ярко изразена в повечето му творби, като това най-силно се чувства в автобиографията му.

Дж. Р. Киплинг умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.

Едно от култовите му стихотворения е „Ако”, преведено на български от Стоян Медникаров:

Ако владееш се, когато всички,

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;

но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

 

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха – зъл предател –

еднакво със Триумфа – стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка – и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв – и почнеш нов градеж;

 

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани –

и изхабени – да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: „Влезте в крак!“

 

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

А ето и някои цитати и мисли на Киплинг, взети от inpearls.ru:

Мъжът помни три жени: първата, последната и една…

Думите са най-силният наркотик, използван от човечеството.

Женската догадка притежава по-голяма точност от мъжката увереност.

И най-глупавата жена може да се справи с умния мъж, но с глупака – само най-умната.

Въпросът не е красива ли е ТЯ… Дори не и дали е интересно да се общува с НЕЯ. Просто тя притежава ТОВА. За някои жени е достатъчно веднъж да минат по улицата, за да останат в мъжката памет завинаги…

Парите са това, което преминава от ръка в ръка, но не става по-топло.

Най-благородният от всички известни на хората видове страх е този за съдбата на другия.

Създавай проблеми на себе си, ако това е в характера ти, но не ги създавай на околните.

Кутрето е готово да се удави, за да ухапе луната във водата.

Научи се да мечтаеш, без да ставаш роб на мечтите си.

Силата на глутницата е във вълка, силата на вълка – в глутницата.

Всеки човек е побъркан в нещо.