Начало / Читатели / „Фактурата“ от Юнас Карлсон (ревю)

„Фактурата“ от Юнас Карлсон (ревю)

Владимир БЕЛОВ

Непълен работен ден във видеотека, прашасал апартамент под наем в Стокхолм, страстна киномания. Това е действителността на главния герой от миниромана „Фактурата“ на Юнас Карлсон.

И очевидно той трябва да плаща за това Преживяно щастие. В пощенската му кутия се появява фактура от институцията ДСР – „Дистрибуция на световни ресурси“, в която пише, че той трябва да преведе сума от 5 700 000 шведски крони. Идеята на ДСР е (уж) да създаде баланс между позитивните преживявания на добре живеещите хора и нещастните, като високите суми, които трябва да платят щастливите, се явяват като компесаторен механизъм за нещастните, които гладуват, покосени са от природни бедствия и войни, или просто са в депресия. В телефонен разговор със служителката на ДСР Мод Андершон, главният герой обяснява какво представлява животът му и дори самата служителка се учудва как може според сложните изчисления и критерии на ДСР Преживяното му щастие да е на толкова високи нива, след като със скромния си бит и доход той въобще не би могъл да плати начислената му огромна сума. След като от „Дистрибуция на световни ресурси“ разбират, че са пропуснали информацията за връзката на главния герой с индийката Сунита в края на 90-те години на 20. век и драматичната им раздяла, сумата за Преживяното щастие се увеличава многократно и надхвърля всички лимити, въпреки че героят твърди, че душевните „щети“ от раздялата му с нея са много високи. По време на многобройните разговори с Мод главният персонаж разбира каква е причината за всичко случващо му се – именно способността му да изпитва силни и полярни емоции, да се вълнува (без значение позитивно или негативно) от всичко случващо му се, е причина за нарастването на Преживяното щастие.

За разлика от другите хора, чиито живот преминава в монотонните краски на депресията и разочарованието, нашият герой изпитва бурни емоции, животът му е цветен. Зад целия абсурд-символ на съвременния свят, който авторът на романа гради, прозира ясно състоянието на човешкия социум. При един от многобройните разговори на главния герой с Мод, той описва сцена от босненски филм, в която двама души – бивши любовници – само се гледат, а след това се докосват едва-едва. Мод също гледа сцената от филма и не вижда в нея харизмата, която е видял главният персонаж. Именно това показва как хората не допускат, че обикновените ежедневни битови неща подлежат на интерпретация и следователно не се взират в детайлите, не ги тълкуват, възприемат ги „прагматично“. Нещастието им се дължи на дупката между имагинерните им представи за бъдещето и нещата, които уж са битови, и значението, което те крият отвъд привидностите. Членовете на цялото общество са втренчили поглед не в самите себе си тук и сега, в настоящето, а в идеята за себе си от бъдещето, в имагинерната, едва ли не холограмна, представа за това какви биха могли да бъдат, как биха могли да се чувстват по-добре, как сега се чувстват зле, но инвестират в бъдещи блянове, пропускайки настоящия си живот. И именно тези хора определят цялата парадигма, в която обществото се движи. Фактурите на ДСР създават впечатлението, че да си нещастен е привилегия, тъй като няма да ти бъде начислена висока сума Преживяно щастие. Нещастните, впримчени във фалшивия модел на „прагмата“ и нежелаещи да признаят неговата несъстоятелност, искат щастливият да плати за това, че вижда щастието тук и сега, докато всъщност самата несъстоятелност на въпросната парадигма се състои в един-единствен прост факт – хората не успяват да запазят баланса между очакванията си и имагинерната представа за себе си от бъдещето и това, което в действителност им се случва. На фона на всичко главният герой от романа просто не очаква нищо, той живее тук и сега. Когато сумата, която той трябва да плати, стига неимоверни размери, първото решение, което ДСР взимат на свое заседание, е да го изолират или убият, тикайки го по този начин в руслото на редовите хора и тяхното нещастие. Впоследствие решават, че изолацията му би струвала скъпо, и го пускат, без да опрощават дълга му, но му обещават, че няма да го притесняват, дори и никога да не го плати. В сцената, която предшества решението на комисията за освобождаване на главния герой, той леко докосва ръката на Мод в конферентната зала по същия начин, по който двамата бивши любовници се докосват в босненския филм. И това просто докосване придава оня смисъл на елементарния човешки контакт, на допира, който е искал главният герой да обясни на Мод. В този малък и кратък миг тя разбира защо това, което за нея е обикновено и ежедневно, което тя подминава, докато „работи за бъдещето си“, е истински важно и крие дълбок смисъл отвъд битовостта си. Разбира защо въпреки факта, че не е богат, главният герой има толкова висок коефициент на Преживяно щастие…

Въобще, разбира смисъла и красотата във всичко, което той ѝ е описвал по време на разговорите им по телефона – срещите му със Сунита и красотата на дъжда по време на една от летните му ваканции. В края на романа, малко преди да набере номера на Мод, за да уговори първата си лична среща с нея, героят заявява: „Разхождах се бавно и безцелно из града; гледах хората наоколо. Млади, на средна възраст. Малко момиченце караше голямо червено дамско колело. От някакво радио се носеше „Облаци“ на Франк Синатра. Ято птици кръжеше в простора като едно цяло… Видях прекалено добре познатите ми неща. Сградите, улиците, дърветата. Будката за сладолед и магазините. Обядващите в ресторантите. Афишите по стените и заглавните страници на вечерните вестници… Само аз знаех, че навярно съм най-щастливият човек в страната. И то напълно безплатно. Вдъхнах дълбоко от мекия летен въздух. Можех да си купя сладолед. Защо не ментов шоколад и малини, любимите ми“.

„Фактурата“ тук

Прочетете още

213032_b

„Невидимите градове“ – да поиграеш шах с географията на спомена

Елица Матеева, „Хеликон Варна-Център“ Някога, отдавна един пътешественик на име Марко Поло, родом от Венеция …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *