Начало / Читатели / Колко са специални специалните връзки

Колко са специални специалните връзки

Юлия ПЕТКОВА

„Бяха просто двама души, които причиниха трагедия, като пожелаха нещо, което не можеха да имат”. С това изречение бихме обобщили развоя на интригата в един от най-правдивите, психологически достоверни романи на Дъглас Кенеди.

На свой ред то напомня за гениално закования финал на друг един роман, подписан от големия Филип Рот. Романът е „Възмущение”. Накрая протагонистът Маркъс Меснър припомня предупреждението на своя баща, че „понякога ужасните, неведомите пътища на нашите най-банални, случайни и дори смешни решения постигат най-несъизмерими резултати.“

Без да правим каквито и да било идейно-тематични или жанрови паралели между двете книги и техните автори, спокойно можем да отнесем това предупреждение към ситуацията, в която изпада Сали Гудчайлд, главната героиня на „Специални връзки”. Нищо че човекът, който разнебитва психиката й, е същият онзи Тони Хобс, който спасява живота й, само час след като двамата се запознават.

Дъглас Кенеди остава верен на отривистите и убедителни фрази, които директно получават крила. Като например „Това е развод. А при развода всичко става грозно. Особено когато залогът е висок”.

Но да се върнем на историята.  Сали е дръзка и свободолюбива 37-годишна американка, „красива по особен начин”, със странстваща кариера на чуждестранен кореспондент към „Бостън Поуст”. Тони е хаплив, комплексиран британец със загоряло лице и грубоват чар, кореспондент на „Кроникъл”. Запознават се случайно в хеликоптер на Червения кръст, след като съвсем неочаквано я изпращат да отразява драматични събития в Могадишо. Следват няколко спиращи дъха страници, в които героите са на крачка от гибелта.  Но от мига, в който Сали среща лицето му в хеликоптера, тя вече е наясно, че ще се озове в леглото с Тони Хобс… при първа възможност.

Следва бърз развой на отношенията им, сигурно защото си пасват в чувството за независимост и не допускат, че някой би заложил капан на другия. Забавляват се с националните чудатости на двете страни – той иронизира нейния „американски” буквализъм, тя го поднася заради маниера му на аутсайдер. Арогантен аутсайдер. От този ненадейно споходил я „сън” Сали се събужда бременна, омъжена, при това лондончанка. Междувременно Тони започва работа като завеждащ външния отдел на вестника. Сали вече няма избор, от нея се очаква да се приспособи към новата среда.

Тук започват обратите. Kойто е чел „Живот назаем”, „Сделката” или „Моментът”, знае, че от Дъглас Кенеди може да очаква само неочакваното. Поднесено с вкус към абсурда, със смяна на гледните точки, с тънък усет за важната (за обществото) проблематика и с отговорност към истината. И, разбира се, с ударна инжекция адреналин.

Освен в САЩ и Франция, Кенеди вече има огромна маса почитатели и у нас. За това допринесе и фактът, че американският писател се отзова на поканата за участие в кино-литературния фестивал CineLibri, организиран от издателство „Колибри” по случай 25-годишния му юбилей.

В едно интервю, дадено у нас, писателят признава, че по времето, когато пише „Специални връзки”,  той самият е на крачка от прекратяване на 25-годишен брак: „Мисля, че хората сами пишат съдбата си и много често правят неща срещу интуицията си. Наблюдавал съм как някои мои познати пренаписват историята си, за да я пригодят така, че да могат да живеят с нея. При един развод винаги има две противоположни версии на случилото се. Но истината е, че никой не е прав.”

„Специални връзки” тук

Прочетете още

7035826-books-bokeh

Топ 100 истории, които оформиха съвременния свят

През април културната секция на BBC организира анкета сред автори и литературни експерти по целия …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *