XXV поетически трубадурски двубой: Иван Димитров срещу Васил Прасков

24.11.2015 България

Юбилейната схватка ще се случи в клуб „Благодатният четвъртък” към Столична библиотека (София, пл. „Славейков” № 4) на 26 ноември от 18,30 ч като един срещу друг ще се изправят Иван Димитров (със секундант Стефан Икога) и Васил Прасков (със секундант Бистра Величкова). Автор и водещ е Петър Чухов. Входът е свободен.

Двубоят ще протече в обичайните четири тура:

I тур – всеки от двамата поети ще се представи в рамките на 10 минути с най-доброто от поезията си.

II тур – всеки ще има по 10 минути, за да дискредитира опонента си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.

След втория тур публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която поетите ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе

III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя поет и да нападат съперника му.

IV тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.

Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетения поет с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването.

Ето биографиите на участниците и техните думи преди двубоя:

Иван Димитров

Автор на четири книги с проза, поезия и драматургия, както и на две поставяни в Ню Йорк и София пиеси. Част от поетичния пърформанс 4х4 в приятната компания на Радослав Чичев, Ясен Василев и Мирослав Христов. Също така е печелил някакви конкурси, но не ги помни всичките, затова ще каже София Поетики, първа награда на Яна Язова тази година, първа награда на Добромир Тонев 2014. Като драматург добавя първа награда на Друмевите празници в направлението „Авторски прочит“ с пиесата „Очите на другите“, едно разделено първо място с Оля Стоянова на конкурса за българска пиеса на абсурда на Благоевградския театър и на името на Наум Шопов, както и спечеленият с „Времева болест“ българо-сръбски конкурс за младежка пиеса, която така и не беше поставена в Сърбия поради падането на сръбската пиеса в „Младежкия театър“ преди премиера. Допълва, че тази пиеса е много важна за него, но тъй като е на екологична тематика кой знае дали ще я поставят някога. Също така Иван е действащ музикант и фотограф. В свободното си време се разхожда, пътува из градове и паланки и се усмихва много рядко, защото е отявлен темерут. В това отношение той твърди, че правата на темерутите често са показвани от „усмихнатите и позитивни хора“. Сега той с нетърпение очаква излизането на романа си „Софийски дует“ под редакцията на Марин Бодаков в любимото си издателство „Жанет 45“. В същото време обаче не чака, ами прави концерти, четения и влезе в екипа на документално представление за бежанците на Неда Соколовска.

За двубоя

„Трябва да призная, че съм респектиран от поезията и цялостното присъствие на Васил Прасков в пъстрото поле на съвременната българска поезия. Добавям, че цялостното му присъствие включва лицата от мъжки пол Мартин Костов и Стефан Гончаров. Най-лесно би ми било да направя някакъв езиков каламбур със „спраскване на Прасков“, но ще подмина тази възможност, защото се опасявам да не стане така, че спрасканият да съм аз. Затова ще добавя само, че ще съм в неизгодната позиция на второкласен български актьор, който се изправя срещу „Рамбо“, споделя Димитров.

Васил Прасков

Роден е през 1975 г. в София. След като учи две години право, завършва „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В края на 90-те години на миналия век е гост-редактор във вестник „Литературен форум“ (на месечното приложение за ъндърграунд и субкултура „Мухозоли“, както и водещ на рубриката „Идиот“ в същото издание). Един от основателите на групата за културен тероризъм „Рамбо 13″. Член на Сдружението на българските писатели, откъдето е предложен за изключване, заради стихотворението си „до парчевич с товарни вагони“. Има множество публикации в литературната и културна преса – поезия, проза, драматургия, кинокритика. След като през 2005-а е арестуван, литературоведът Благовест Златанов публично настоява текстовете му повече да не бъдат публикувани в „Литературен вестник“ по морални съображения. По време на последвалия едногодишен домашен арест Прасков написва книгата си с проза „Arest.com“, основният корпус от която, поради скандалния си характер, за пръв път бива изцяло публикуван извън пределите на България – в Сърбия през 2009 г. в сп. „Mostovi“, в броя посветен на най-новата съвременна българска литература. По времето, когато текстовете му се разпространяват главно в интернет (сайта Литернет и по блоговете и личните сайтове на обикновените потребители), където основно бива изграден имиджът му на „култов“, „скандален“ и „забраняван“ автор, писането на Васил Прасков намира място предимно в издания от типа на „39 грама“ на Венцислав Занков и гореспоменатия „Литературен вестник“. След освобождаването си от ареста Прасков активно участва и във възстановяването на групата „Рамбо 13“, с което е свързан и вторият (последен засега) период от нейното съществуване, олицетворяван от регулярно провеждания в галерия „Пластелин“ в София – „Фестивал на лошия вкус“. През деветдесетте е автор на стихосбирките: “Малките” (изд „Аудитория“, 1992, ред. Марин Бодаков) и “География на времето” (с конкурс на „Литературен вестник“, 1996, ред. Пламен Дойнов). Едва през 2014 г. издателство „Пергамент“ се осмелява да публикува сборника с проза „Arest.com“ (ред. Палми Ранчев), като за смелостта си е похвалено на страниците на „Литературен вестник“ от Йордан Ефтимов. През лятото на 2015 г. с марката на същото издателство излиза и третата книга със стихове на Васил Прасков – „Слабини“ (ред. Марица Колчева).

За двубоя

„Този двубой е все едно Напалм дед да срещне хора на Софийската духовна семинария късно вечер в тъмен подлез в стила на сцена от „Необратимо“ (въпреки че по въпроса, кой, кой е, определено са възможни изненади – елате на място и ще видите). Иван Димитров е будната и животрептяща гражданска съвест на България“, заявява Прасков и му пожелава успех със стихотворението си:

Change