Лира Литературно-рекламна Агенция
Има книги, в които се влюбваш от първата страница. Колкото и сложна да е връзката ви след това, тази първа любов остава. „Обещавам ти провал“ от Педру Шагаш Фрейташ е една от тези книги.
Португалецът Педру Шагаш Фрейташ е сред най-популярните писатели в родината си. Едва 35-годишен, той има издадени над двайсет книги. Изявява се още като журналист, рекламен редактор, сценарист и лектор по творческо писане. Шеговито описва себе си като човек, който „пише“, „обича котки, кучета и хора“ и „вярва, че най-хубавата страна е Хленчоландия, където се подвизава всеки ден“.
За малко повече от година новата му книга „Обещавам ти провал“ претърпява повече от 30 преиздания в Португалия, продадените екземпляри достигат 150 000 и превръщат младия писател в един от най-успешните португалски автори. Романът излиза в Италия през август 2015 и също завладява публиката – до този момент от италианското издание са продадени над 200 000 копия.
Фрейташ ни отвежда на интимно пътешествие в най-дълбоките бездни на душата в търсене на причините защо пропускаме любовта. Читателят ще опознае различните лица не само на любовта, но и на живота. Ще изпита мъка, страст, радост, възхита и горест – целия спектър от емоции, на които е способно едно човешко същество.
„Обещавам ти провал“ е пиано – минорните и мажорните истории в нея са клавишите и струните, на които авторът свири разтърсваща симфония за живота в цветната му прелест. Тази книга е като танц – в нея героите пулсират в неравноделния ритъм на крайностите и са отворени като рани до сърцевината, където е есенцията на душата им. В романа читателят надниква като в огледало или бездна. Една крачка… и ще се срине в себе си, за да се преоткрие.
ОТКЪС
Имало момче, което не спирало да мечтае, и един ден се размечтало, че притежава необикновен лист, толкова необикновен лист, че карал всичко написано на него да придобива живот и да се превръща в действителност, момчето се влюбило в хрумването си и отишло да го разкаже на родителите си
– да не си полудял
но момчето било момче, което не спирало да мечтае и не се отказвало да мечтае, така че вместо да се откаже от хрумването си, се съсредоточило върху него, тъкмо това е предимството да си момче и да мечтаеш, когато си момче и мечтаеш, вместо да спреш пред мечтата, ти се съсредоточаваш върху нея, мислиш за нея като за още по-голяма мечта, още по-значителна
– а ако вместо лист бъде цяла тетрадка
така момчето на бегом отишло в книжарницата, поискало два листа от най-евтината хартия, която продавали, мечтите няма защо да бъдат скъпи, момчето знаело добре това, в края на краищата най-хубавите играчки, които имало, изобщо не били играчки, топка от парцали, винт, който за него представлявал Айфеловата кула, дървено парче от паркет, което той превърнал в автомобил
– бррръъъм
той стои пред белия лист, вълшебството се случва за първи път, може да си измисли каквото пожелае, защото е изобретил вълшебния лист, достатъчно е да напише нещо и то ще се случи, той не знае много букви, нито пък много думи, отскоро е ученик, пише каквото знае, каквото всъщност е желанието му
– татко
после поглежда и остава доволен, задрасква някои черти, поправя други, за да бъде всичко точно, за да се случи вълшебството както трябва, поглежда още веднъж, сега вече е идеално, само още една дума и вълшебството може да се случи
– мама
достатъчно е само да откъсне листа и вълшебството ще се случи, сега е моментът да тества изобретението си
– татко
– мама
и те се появяват, момчето е откъснало листа, прочело е думите няколко пъти и те са се появили може би защото са се разтревожили за него, може би не подозират какво се е случило, но важното е, че се е случило, вълшебството се е случило, момчето пак обяснява на родителите си, че е изобретило пър- во вълшебния лист, а после и вълшебната тетрадка, родителите първо си поели дълбоко въздух, а после го укорили
– повече не ни плаши така
момчето не ги разбрало, какво лошо има да се мечтае?, и продължило със своето изобретение, което щяло да промени света, достатъчно било да пише и светът щял да се промени, представете си само какви неща биха могли да се постигнат с това, сетило се за хиляди неща, които да напише, хиляди неща, които да измисли, но тогава разбрало, че не умее да пише, а трябвало да умее да пише, за да може листът да работи, можело да се разплаче като всички останали момченца, които не получават онова, което искат, и плачат и се отказват, но в тези работи това момче било различно и когато имало мечта, не плачело, а я преследвало
– моля те, ще ме научиш ли да пиша, докато започнат анимационните
по-голямата му сестра се разсмяла, но не могла да му откаже, в края на деня, когато се връщали от училище, двамата се затваряли в стаята, никой не знаел какво правят, казвали, че имат домашни за писане, и наистина било така, а момчето просто се борело за мечтата си, на сестра му ѝ харесало да си играе на учителка и го научила на всичко, на всички букви, и двайсетрийсет дни по-късно момчето, което искало просто да мечтае, вече разполагало с всички средства, за да осъществи мечтата си
– имало едно време
започнало така, защото му се сторило, че така започват всички мечти, и продължило да пише, изречение след изречение, измислица след измислица и постепенно разбрало, че онази негова тетрадка била още по-вълшебна от онова, което той самият бил изобретил, не било нужно дори да откъсва листа, за да се превръщат нещата в действителност, той пишел и докато пишел, усещал как всичко се случва, принцът, който
искал да лети, принцесата, която искала да я спасят, момчето пишело и всичко се случвало, той го виждал пред себе си, усещал го вътре в себе си, в самия себе си, всички вълнения, смеел се, усмихвал се, дори плачел, представете си
– как могат да твърдят, че не съществува, когато ме разплаква
и когато години по-късно пред стотици възрастни и деца в едно начално училище той представил още една от своите книги, решил да поднесе специален подарък на всеки един от тях
– това е тетрадка със свръхсили
и им подал в ръцете куп бели листа, досущ като купа, който променил живота му
– всичко, което напишете на него, ще се превърне в действителност
всички се засмели, освен децата, които веднага се захванали да го пробват.
„Обещавам ти провал“ тук
