Днес, 9 ноември, се навършват 197 години от рождението на руския писател и драматург Иван Тургенев. Той е фундаментална фигура в руския реализъм. Сред най-значимите му произведения са „В навечерието“, „Бащи и синове“ и „Записки на ловеца“. По „В навечерието“ дори е направен български филм през 1959 г. Неговото име носи астероидът „3323 Тургенев“. Писателят прекарва по-голямата част от живота си във Франция. Умира през 1883 г. Представяме ви цитати от Тургенев, публикувани в goodreads.com.
„Бракът, основан на взаимни склонности и на разсъдък, е едно от най-големите блага в човешкия живот.“
„Ако с младостта си отиваше и хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година. Много дрязги плуват в шумните вълни на младостта и отплуват с тях, и все пак няма нищо по-хубаво от тези вълни.“
„Ако чакаме абсолютно точния момент за всичко, никога няма да започнем.“
„Ние стоим в калта, приятели, но се опитваме да уловим звездите.“
„Не виждам защо трябва да бъде невъзможно човек да изразява всичко, което му дойде на ум.“
„Природата не се интересува от логика… Тя си има своя собствена, която ние не разпознаваме и признаваме, докато не ни размаже.“
„Младостта изяжда всички сладкиши, сякаш са хляб. Но ще дойде време, в което ще си доволен и на коричка.“
„Затова са децата – да не им е скучно на родителите.“
„Човек, който с ядосва на собствената си болест, със сигурност ще я преодолее.“
„Всяко чудо се състои в това – велики боже, направи така, че две и две да не прави четири.“
„Не съм съгласен с ничие чуждо мнение. Имам си собствено.“
„Смъртта е стара шега, но всеки се сблъсква с нея, сякаш е нова.“
„Думата „утре“ е измислена за нерешителните хора и за децата.“
„Да не желаеш нищо и да не очакваш нищо от себе си, както и да изпитваш съчувствие за другите – това е святост.“
„Обстоятелствата определят какви сме – те ни тласкат от един път към друг, а след това ни наказват.“
„Любовта не е чувство. Тя е болест, състояние на тялото и душата. Поразява човек изненадващо, подобно на треска и холера.“
„Нищо не е по-лошо от щастието, което идва прекалено късно.“
Книги от Тургенев тук