Предговорът на Иво Иванов към „Майкъл Джордан“ от Роланд Лейзънби

01.11.2015 Любопитно

От няколко дни на българския книжен пазар е биографията на легендарния баскетболист Майкъл Джордан с автор Роланд Лейзънби. Предлагаме ви предговора на книгата, написан от автора на „Кривата на щастието: за спорта, Вселената и всичко останало“ Иво Иванов специално за българското издание:

Преди   много   години   с група приятели бяхме   омагьосани от една особена книга. Кориците и бяха окъсани, а полупрозрачните, жълтеникави страници стенеха в гериатрично- целулоидна агония.   Изданието бе   публикувано далеч   преди Девети септември 1944 г., така че много от думите в него имаха досадния   навик   да завършват на буквата   „ъ“. Предавахме си апокрифната книга от ръка на ръка, четяхме я, препрочитахме и   я   и   след   това   я   обсъждахме, опитвайки се   отчаяно да разберем смисъла й. Въпреки, че не бе особено дълга, книжката направи впечатляващо успешен   опит да свари   неспокойните ни, двайсетгодишни мозъци. Каваше се: „Светът   като воля и представа“ и бе написана от великия немски философ Артур Шопенхауер.

Дори    с   общи   усилия   не   успяхме    да   проумеем   всичко, но усетихме   гения   на автора   във   виадуктите   на необятното му въображение, в елегантните му мисли   и в неочакваните изводи.   Той   бе по-различен, по-особен философ. Идеите   му не се срамуваха да бъдат освежаващо арогантни и пропити   с мистика. Основната, повтаряща се теза във философията на Шопенхауер бе тази за вездесъщото присъствие на волята. „Тя е във всичко“, твърдеше той, „и в хората, и в животните, и дори в дърватата, тревата и камъните“. И нещо повече: свободната воля единствена е неподвластна на времето, пространството и обстоятелствата. С други думи за Артур Шопенхауер волята – абстрактна, всемогъща и стихийна е това, което много религии биха нарекли просто с името Бог.

Но   защо   се сетих   за стария   германец и неговите двеста годишни разсъждения върху вселената още преди да започна да пиша предговор към биографията нa един баскетболист? Може би, защото   въпросният баскетболист може   да бъде определен единствено като гений, а имено   Шопенхауер е автор на една от   най-прочутите   сентенции   свързани   с   човешкия   гений:

„Талантливият човек“,   е казал   великият немски мислител, „е този, който може да уцели мишена, която никой друг не може да уцели.   Но   геният?   Геният   е този,   който   може   да уцели мишена, която никой друг не може дори да види“.

Колко пъти?! Колко пъти сме гледали в зашеметен захлас как великият Майкъл Джефри Джордан поразява мишени, за чието съществуване ние простосмъртните дори не сме подозирали?! Още в началото на епичната си кариера Майкъл правеше неща по бляскавите паркети на Националната Баскетболна Асоциация, които   не можехме да проумеем. Лари,   Меджик, Джулиъс и Карийм бяха превърнали Лигата в глобално спортно явление, но Джордан…Джордан я прати толкова далече в стратосферата, че светът започна да я нарича   Лига на извънземните, а него самият – Въздушният. Да – Майк действително често създаваше впечатлението за безочлива гавра   със земното притегляне и рутинно   му се налагаше да отговаря на въпроса дали може да лети.   Да   наблюдаваш движенията му между   двата   коша бе несравнимо естетическо преживяване. Понякога влизаше към коша с топка в ръка, сгъвайки се много, много ниско до пода, като някаква екзотична, кръвожадна котка   пристигнала директно от   екваториалните савани   на Африка.   Но   всички знаехме че колкото по-голямо е сгъването, толкова по свирепо ще бъде разгъването. И действително, когато отскочеше, въздушният Майкъл попадаше в някакво друго, негово си, все още неизследвано пространство. Всичко   ставаше много рязко и бързо…поне в първата секунда. Джордан изригваше директно нагоре от къркорещият кратер на противниковата защита, след което   сякаш   увисваше   като   ленив   дирижабъл във   въздуха, изчакваше всички   останали играчи   да се върнат   на земята и блъсваше топката в коша с животинска сила. През втората половина на 80-те Майк, играеше в неефикасната система на Дъг Колинс и отборът му не бе в състояние да преодолее безкомпромисната и дисциплинирана гвардия на Детройт Пистънс в плейофите. Но залите се пълнеха до пръсване всеки път, в който крака   му стъпеше на терена.   Всички   се питаха: Какво ли ще направи днес?   Какво ли ще е следващото му чудо? Каква ли невидима мишена ще ни покаже този път?

Всеки има своя любим Джорданов момент. Моят е от 91-ва година:

Живеех в Лос Анджелис и така се случи, че гледах третия мач от финалите между Булс и Лейкърс в местен бар. Естествено, заведението бе   пълно    догоре   с   фенове    на   Лос   Анджелис, които се надяваха отборът им да се добере до ценна победа в Чикаго. В даден момент Клиф Левингстон получи топката от Джордан и с един дрибъл към коша събра трима защитници. За да се освободи от тройното покритие, Клиф съобразително намери Майк с остро подаване. Пасът завари Джордан около фаллинията фронтално срещу коша. Майк нахлу в полето за три секунди с един единствен категоричен дрибъл с лявата   ръка, след което излетя като ракета в посока към незабравимото.

В този момент гениалният играч не играеше баскетбол, не скачаше…дори не летеше…той се носеше   плавно   и спокойно към   място,   което   бе   отредено само   и единствено за   него. Някъде по пътя към обръча, Майк премести топката в дясната си ръка   и я вдигна   високо,   високо   над коша   и над главата си – като някаква огнено-червена факла попаднала в дланите на внушителна, баскетболна статуя на свободата. Залата затаи дъха си в очакване на кошосъсипваща забивка. Но не! Това бе твърде тривиално за гения! Той бе решил нещо друго. Бе видял поредната невидима мишена. Създаде   се странно усещане   за забавен   кадър   в реално   време. Никога няма   да го забравя точно този момент. Ето го: негово въздухоплаващо височество Майкъл Джордан – не толкова човек, колкото сноп ослепителна свободна воля…носещ   се   над   игрището могъщ, стихиен   и отвъд времето, пространството и обстоятелствата. Толкова освежаващо арогантен и пропит с мистика. Поклонниците на баскетболната религия   го наричат просто с името Бог. И ето че, вместо да забие, великият играч продължава невъзможният си полет   към   коша,   мести   топката още веднъж   в лявата   си ръка и я изпраща към коша с кадифен, изтънчен фалц, който ще я накара да докосне   с въртелив флирт таблото и да мине директно през мрежичката.

Залата в Чикаго, щеше да експлоадира, но по-впечатляващо бе, че дори барът пълен догоре с фенове на Лейкърс гръмна в аплодисменти.

Гледал съм Майкъл Джордан в игра на живо два пъти. Някои хора просто имат аура. И двата пъти усетих, че гледам не само него, но и игрището, по което стъпваше със страхопочитание – така както се гледа развълнуваният хоризонт от зъберите на тихоокеанското крайбрежие.

„Искам да съм като Майк!“ гласеше популярната навремето реклама. В това, разбира се, има много маркетингова ирония, тъй като е повече от ясно, че никой никога няма да бъде като Майк.

Джордан бе далеч повече от гениален играч. Той се превърна в   глобална   икона,   в   могъщ   мотивационен   механизъм   за милиони, в безпрецедентна икономическа институция. Преди няколко месеца, Майк стана първият баскетболист милиардер и продължава да трупа по 100 милиона долара на година като собственик на   отбор,   бизнесмен и рекламно лице   на   цяла поредица продукти. Марката на Найки „Еър Джордан“ носеща името   на   52 годишната легенда   продава осем   пъти   повече кецове   отколкото вторият   в класацията в момента Леброн Джеймс!

Сагата   на една   от най-изумителните личности на нашето време продължава. Човекът, който никога не е имал нужда от помощ, за да скача бе достатъчно съобразителен да използва спорта като трамплин и ето че дълги години след последния си кош „Въздушният“ продължава да се носи високо във въздуха. Истинска привилегия е, че   сме   негови   съвременници и че сме имали късмета да се наслаждаваме на шедьоврите му, но това което ще ви изненада е най-големият му шедьовър – този който все още не познавате и който се намира между тези две корици.

Гениите са родени с дарбата си, нали? Те са орисани да успеят, да бъдат окичени с лаври и да бъдат боготверени. Просперитетът е гарантиран от съдбата.   Щастието е неизбежно…Всъщност, почти никога не е така!

Животът на Джордан и неговият осеян с препятствия и трагедии път ще ви накарат да преосмислите много от мненията си не само за него, но и за себе си. Искам да съм като Майк! Но на каква   цена?   За повечето от нас, Майкъл е неуязвим, стилизиран свръхгерой – персонаж от баскетболния комикс наречен НБА и симетричното телевизионно лице с белозъба усмивка продаващо ни кецове, дрехи и напитки от десетилетия насам.

Но някъде дълбоко под тази внимателно шифлирана, медийна идентичност, живее   истинският Джордан – не въздушният, а земният….със своите слабости   и пороци,   с тежкото минало, с разочарованията, с раните   от предателствата, с изневерите, с болките,   с уязвеното   самочувствие, с личните опустошителни загуби.

Струва ми се, че вие държите в ръцете си една особена книга. Няма да е нужно да я дешифрирате – тя не е дело на немски философ и просто разказва трънливата история на гения такава каквато е – без демагогия, задръжки и нравоучителност. Но по своему, тя също е притча   за света като воля и представа. Някой ден и тези страници ще пожълтеят и надявам се ще бъдат предавани внимателно от ръка на ръка между хора, за които   Майкъл Джордън е само   древен мит. Но дори и след двеста години, ако четете внимателно може да научите много неща. Кой знае – може сред някои от старите страници даже да откриете безценен подарък и да разберете как точно да уцелите мишена, която никой друг не може дори да види.