Начало / Любопитно / Предговорът на Иво Иванов към „Майкъл Джордан“ от Роланд Лейзънби

Предговорът на Иво Иванов към „Майкъл Джордан“ от Роланд Лейзънби

От няколко дни на българския книжен пазар е биографията на легендарния баскетболист Майкъл Джордан с автор Роланд Лейзънби. Предлагаме ви предговора на книгата, написан от автора на „Кривата на щастието: за спорта, Вселената и всичко останало“ Иво Иванов специално за българското издание:

Преди   много   години   с  група  приятели  бяхме   омагьосани от  една  особена книга.  Кориците и бяха  окъсани, а полупрозрачните, жълтеникави страници стенеха в гериатрично- целулоидна  агония.   Изданието  бе   публикувано  далеч   преди Девети  септември 1944 г., така  че много  от думите  в него имаха досадния   навик   да  завършват на  буквата   „ъ“.  Предавахме  си апокрифната книга  от ръка  на  ръка,  четяхме  я, препрочитахме и   я   и   след   това   я   обсъждахме,  опитвайки  се   отчаяно  да разберем смисъла й. Въпреки, че не бе особено  дълга, книжката направи  впечатляващо  успешен   опит  да  свари   неспокойните ни,  двайсетгодишни мозъци. Каваше  се:  „Светът   като  воля  и представа“ и  бе  написана  от  великия немски философ  Артур Шопенхауер.

Дори    с   общи   усилия   не   успяхме    да   проумеем   всичко, но  усетихме   гения   на  автора   във   виадуктите   на  необятното му  въображение,  в  елегантните  му  мисли   и  в  неочакваните изводи.   Той   бе  по-различен,  по-особен  философ.  Идеите   му не  се  срамуваха да  бъдат  освежаващо арогантни и  пропити   с мистика.  Основната,  повтаряща  се  теза  във  философията на Шопенхауер бе тази  за  вездесъщото присъствие на  волята.  „Тя е във всичко“, твърдеше той, „и в хората,  и в животните, и дори в дърватата, тревата  и  камъните“. И  нещо  повече:  свободната воля  единствена е неподвластна на  времето, пространството и обстоятелствата. С  други  думи  за Артур  Шопенхауер волята  – абстрактна, всемогъща и стихийна  е това,  което  много  религии биха нарекли просто  с името  Бог.

Но   защо   се  сетих   за  стария   германец  и  неговите  двеста годишни  разсъждения върху вселената още преди да започна да пиша  предговор към  биографията нa един баскетболист? Може би,  защото   въпросният  баскетболист може   да  бъде  определен единствено като  гений,  а  имено   Шопенхауер е  автор  на  една от   най-прочутите   сентенции   свързани   с   човешкия   гений:

„Талантливият  човек“,   е  казал   великият  немски  мислител,  „е този,  който  може  да уцели  мишена, която  никой  друг не може да  уцели.   Но   геният?   Геният   е  този,   който   може   да  уцели мишена, която  никой  друг не може  дори  да види“.

Колко  пъти?!  Колко  пъти сме гледали  в зашеметен захлас как великият Майкъл Джефри Джордан поразява мишени, за чието съществуване ние  простосмъртните дори  не  сме  подозирали?! Още  в началото на епичната си кариера Майкъл правеше неща по бляскавите паркети на Националната Баскетболна Асоциация, които   не  можехме  да  проумеем.  Лари,   Меджик,  Джулиъс  и Карийм бяха  превърнали Лигата  в  глобално спортно  явление, но Джордан…Джордан я прати  толкова далече  в стратосферата, че  светът  започна да  я  нарича   Лига  на  извънземните, а  него самият  – Въздушният. Да – Майк  действително често създаваше впечатлението  за  безочлива  гавра   със  земното  притегляне и рутинно   му  се  налагаше  да  отговаря  на  въпроса  дали  може да  лети.   Да   наблюдаваш  движенията  му  между   двата   коша бе  несравнимо  естетическо преживяване.  Понякога  влизаше към  коша  с топка  в ръка,  сгъвайки се  много,  много  ниско  до пода,  като  някаква екзотична, кръвожадна котка   пристигнала директно  от   екваториалните  савани   на  Африка.   Но   всички знаехме че колкото по-голямо е сгъването, толкова по свирепо ще бъде разгъването. И действително, когато  отскочеше, въздушният Майкъл попадаше в някакво друго,  негово  си,  все още  неизследвано пространство. Всичко   ставаше много  рязко и бързо…поне в първата секунда.  Джордан изригваше директно нагоре  от къркорещият кратер  на противниковата защита,  след което   сякаш   увисваше   като   ленив   дирижабъл  във   въздуха, изчакваше всички   останали играчи   да  се  върнат   на  земята и блъсваше топката в коша  с животинска сила. През втората половина на  80-те  Майк,  играеше в  неефикасната система на Дъг Колинс  и отборът  му не бе в състояние да преодолее безкомпромисната и дисциплинирана гвардия  на  Детройт Пистънс в плейофите. Но  залите  се пълнеха  до пръсване всеки път,  в  който  крака   му  стъпеше на  терена.   Всички   се  питаха: Какво  ли  ще  направи  днес?   Какво  ли  ще  е  следващото  му чудо?  Каква ли невидима мишена ще  ни покаже този  път?

Всеки  има  своя  любим  Джорданов момент. Моят  е от 91-ва година:

Живеех в Лос Анджелис и така се случи, че гледах третия  мач от  финалите между  Булс  и Лейкърс в местен  бар.  Естествено, заведението  бе   пълно    догоре   с   фенове    на   Лос   Анджелис, които  се надяваха отборът  им  да се добере  до ценна  победа  в Чикаго. В  даден  момент Клиф  Левингстон получи  топката от Джордан и  с един  дрибъл  към  коша  събра  трима  защитници. За  да се  освободи  от  тройното покритие, Клиф  съобразително намери Майк  с остро  подаване. Пасът  завари  Джордан около фаллинията фронтално срещу коша.  Майк  нахлу в полето  за три секунди  с  един  единствен категоричен  дрибъл  с  лявата   ръка, след  което  излетя  като  ракета  в посока  към  незабравимото.

В  този  момент гениалният играч  не  играеше баскетбол, не скачаше…дори не  летеше…той се  носеше   плавно   и  спокойно към   място,   което   бе   отредено  само   и  единствено  за   него. Някъде по пътя  към  обръча,  Майк  премести топката в дясната си  ръка   и  я  вдигна   високо,   високо   над  коша   и  над  главата си  – като  някаква огнено-червена факла  попаднала в  дланите на  внушителна, баскетболна статуя  на  свободата. Залата затаи дъха си в очакване на кошосъсипваща забивка. Но  не! Това  бе твърде  тривиално за гения! Той бе решил  нещо  друго. Бе  видял поредната невидима мишена.  Създаде   се  странно усещане   за забавен   кадър   в  реално   време.  Никога  няма   да  го  забравя точно  този  момент. Ето  го: негово  въздухоплаващо височество Майкъл Джордан – не толкова човек,  колкото сноп ослепителна свободна  воля…носещ   се   над   игрището  могъщ,  стихиен   и отвъд  времето, пространството и обстоятелствата. Толкова освежаващо арогантен и  пропит  с мистика. Поклонниците на баскетболната религия   го  наричат просто  с  името  Бог.  И  ето че, вместо  да забие,  великият играч  продължава невъзможният си  полет   към   коша,   мести   топката  още  веднъж   в  лявата   си ръка  и я изпраща към  коша  с кадифен, изтънчен фалц,  който ще  я  накара да  докосне   с въртелив флирт  таблото  и  да  мине директно през  мрежичката.

Залата в Чикаго, щеше  да експлоадира, но по-впечатляващо бе, че дори  барът  пълен  догоре  с фенове  на  Лейкърс гръмна в аплодисменти.

Гледал съм Майкъл Джордан в игра на живо  два пъти. Някои хора просто  имат  аура.  И двата  пъти  усетих, че гледам  не само него,  но  и  игрището, по  което  стъпваше със  страхопочитание – така  както  се гледа  развълнуваният хоризонт  от  зъберите на тихоокеанското крайбрежие.

„Искам да съм  като  Майк!“  гласеше популярната навремето реклама. В това,  разбира  се, има  много  маркетингова ирония, тъй  като  е повече  от ясно,  че никой  никога  няма  да бъде  като Майк.

Джордан бе далеч  повече  от гениален играч. Той се превърна в   глобална   икона,    в   могъщ   мотивационен   механизъм   за милиони, в  безпрецедентна икономическа  институция. Преди няколко месеца, Майк  стана  първият баскетболист милиардер и продължава да трупа  по  100 милиона долара  на  година  като собственик  на   отбор,   бизнесмен  и  рекламно  лице   на   цяла поредица продукти.  Марката на Найки „Еър  Джордан“ носеща името   на   52  годишната  легенда   продава  осем   пъти   повече кецове   отколкото  вторият   в  класацията  в  момента  Леброн Джеймс!

Сагата   на  една   от  най-изумителните  личности  на  нашето време  продължава. Човекът, който  никога  не  е имал  нужда  от помощ, за  да  скача  бе  достатъчно съобразителен да  използва спорта  като  трамплин и ето че дълги  години  след последния си кош  „Въздушният“ продължава да се носи  високо  във  въздуха. Истинска  привилегия  е,  че   сме   негови   съвременници  и  че сме  имали  късмета да се  наслаждаваме на  шедьоврите му,  но това  което  ще  ви изненада е най-големият му шедьовър – този който  все още  не познавате и който  се намира между  тези  две корици.

Гениите  са родени  с дарбата  си, нали? Те са орисани да успеят, да бъдат окичени с лаври и да бъдат боготверени. Просперитетът е  гарантиран  от  съдбата.   Щастието  е  неизбежно…Всъщност, почти  никога  не е така!

Животът на Джордан и неговият осеян  с препятствия и трагедии  път ще ви накарат да преосмислите много  от мненията си не само  за него,  но и за себе  си. Искам да съм  като  Майк! Но  на  каква   цена?   За  повечето  от  нас,  Майкъл е  неуязвим, стилизиран  свръхгерой  –  персонаж  от  баскетболния комикс наречен НБА и симетричното телевизионно лице с белозъба усмивка продаващо ни кецове,  дрехи и напитки от десетилетия насам.

Но някъде дълбоко  под тази внимателно шифлирана, медийна идентичност,  живее   истинският Джордан  –  не  въздушният, а земният….със своите  слабости   и  пороци,   с  тежкото минало,  с разочарованията, с  раните   от  предателствата, с  изневерите,  с болките,   с  уязвеното   самочувствие, с  личните  опустошителни загуби.

Струва ми се, че вие държите  в ръцете  си една особена книга. Няма да е нужно  да я дешифрирате – тя  не  е дело  на  немски философ  и просто  разказва трънливата история  на гения  такава каквато  е  –  без  демагогия,  задръжки  и  нравоучителност.  Но по  своему,  тя  също  е  притча   за  света  като  воля  и  представа. Някой  ден  и  тези  страници  ще  пожълтеят  и  надявам  се  ще бъдат  предавани внимателно  от  ръка  на  ръка  между  хора,  за които   Майкъл  Джордън е  само   древен  мит.  Но  дори  и  след двеста  години,  ако  четете  внимателно може  да научите  много неща.  Кой  знае – може  сред някои  от старите  страници даже  да откриете безценен подарък и да разберете как  точно  да уцелите мишена, която  никой  друг не може  дори  да види.

Свързани заглавия:

„Майкъл Джордан“ от Роланд Лейзънби (анотация и откъс)

Роланд Лейзънби: На два пъти спрях работата си по книгата „Майкъл Джордан“ от изтощение

Роланд Лейзънби: Майкъл Джордан направи чудо за времето си

„Майкъл Джордан“ тук

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

ПЕТКО СЛАВОВ ВЕЛИКА САМОТА PHOTO

Петко Славов: Музиката е единственото нещо освен любовта, което придава смисъл

„Въпреки любовта“ е книга, която четем и слушаме музика зад думите Това е дебютния роман …