Джани Родари: В страната на лъжите истината е болест

23.10.2015 Автори

Днес, 23 октомври, се навършват 95 години от рождението на италианския писател Джани Родари. Определян е като най-големия италиански автор на детска литература. Знаменити са книгите му „Приключенията на Лукчо“, „Джелосомино в страната на лъжците“, „Животни без зоопарк“ и др. Награждаван е с медал „Ханс Кристиан Андерсен“. Творчеството му е превеждано на много езици, включително и на български. Работил е и като журналист. Умира през 1980 г. Представяме ви цитати от Джани Родари, публикувани в goodreads.com.

„Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

„Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“

„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за да влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“

„В страната на лъжите истината е болест.“

„Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“

„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“

„Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.“

„Чудят се всички момиченца,

чудят се всички момченца:

небето е цяло, едно,

а е на всички оченца

То е мое, когато го гледам,

и на тоя до мен, и на тебе,

на царя, на градинаря,

на поета, на малкото бебе.

Няма бедняк така беден,

че да не го притежава.

За лъва и за зайчето то е

обща въздушна държава

И никак не се изхабява,

ако пръв го погледне съседа,

не става по-малко красиво,

за който последен го гледа.

А щом е така – питат всички

момиченца и момченца, –

защо е небето цяло,

а земята на малки парченца?“ – „Небето е на всички“

„Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.“

„Вярно, пощенските марки

имат шарки

много ярки,

но лепилото по тях

и до днеска не разбрах

как го правят и защо

винаги да има то

вкус на тапа,

вкус на ряпа!

Няма ли един химик

със чувствителен език

да направи лепилата

по-приятни за децата!

И да имаме тогава

една серия такава:

хем със весели картинки,

хем със вкус на боровинки!“ – „Продавач на надежда“

„Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал…познайте какво?

Надежда! Надежда за всички.

“Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!”

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда ,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.“ – „Надежда за всички“