Начало / Автори / Алфонс дьо Ламартин: Има жена в началото на всяко велико дело

Алфонс дьо Ламартин: Има жена в началото на всяко велико дело

Днес, 21 октомври, се навършват 225 години от рождението на френския поет, писател и политик Алфонс дьо Ламартин. Той е определян за първия френски поет романтик. На български език могат да бъдат намерени произведенията му „Вечерта“, „Езерото“, „Усамотение“ и др. Интересен факт за него е, че през 1833 г. минава през България и остава 3 дни в къщата в Пловдив, построена от търговеца Георги Мавриди. Сега домът е наричан Ламартинова къща и е една от забележителностите в града. На Ламартин е кръстена и френската езикова гимназия в София. В края на живота си поетът става жертва на кредиторите и умира в бедност през 1869 г. Представяме ви цитати от Алфонс дьо Ламартин, публикувани в wikiquote.org и goodreads.com.

„Ограничен от природата, но с безгранични мечти, човекът е паднал Бог, който си спомня небесата.“

„Бруталността към животните е престъпление срещу човечеството – само жертвата е различна.“

„Опитът е единственото пророчество на мъдрите.“

„Поетите и героите са от една порода. Вторите осъществяват това, което първите представят.“

„Хората разбират само това, което чувстват. Да ги мотивират могат само оратори, които могат да ги трогнат.“

„Музиката е литературата на сърцето. Тя започва там, където речта свършва.“

„Понякога, когато един човек липсва, целият свят изглежда обезлюден.“

„Скръбта и тъгата могат да обединят две сърца много повече, отколкото щастието. Общите страдания са по-силни от общите радости.“

„Има жена в началото на всяко велико дело.“

„Любовта е омагьосаната зора на всяко сърце.“

„Бог е само дума, измислена, за да бъде обяснен света.“

„Да обичаш, за да бъдеш обичан, е човешко. Но да обичаш заради самата любов е ангелско.“

„Колкото повече виждам представителите на хората, толкова повече се възхищавам на кучетата си.“

„Миналото и бъдещето са двете половинки на живота; едната казва „никога“, а другата — „винаги“.

„Нашите единствени истини, човече, са нашите болки.“

„Не знам откъде идвам, не съм сигурен къде отивам.“

„Поетите са гласът на тези, които нямат глас.“

„Съвест без Бог е съдилище без съдия.“

„Франция е една скучаеща нация.“

„Църквата не се нуждае от реформатори, а от светци.“

Прочетете още

1

Лудият гений Буковски: Болката е важна, колкото и пишещата машина

Три книги и няколко цитата Роден е на 16 август 1920 г. Така че съзрява във …