Лира Литературно-рекламна Агенция
На 27 ноември 1895 г. Алфред Нобел подписва последното си завещание, като разпорежда голяма част от богатството му да бъде давано за награди за постижения в различни области на социалния живот. В документа с последната воля на Нобел пише „една част да се дава на човек, който е направил нещо значимо в сферата на литературата и е сътворил най-забележителното произведение“.
Колко пъти е присъдена Нобелова награда за литература:
107. Първата е присъдена през 1901 г. Седем пъти не са обявени Нобелови награди за литература: през 1914, 1918, 1940, 1941, 1942 и 1943 г. Причината: в един текстовете на устава на „Фондация Нобел“ се казва: „Ако нито едно от произведенията, които се разглеждат, няма споменатата по-горе значимост, наградата се прибавя към Фонда за следващи призове“. По принцип през Световните войни броят на раздадените награди е редуциран.
Споделени Нобелови награди
Само четири пъти в историята Нобеловата награда е дадена на повече от един човек (практика, която е традиционна за много други области). Заради естеството на работата на писател много рядко е възможно споделянето на една награда. Това е правено само в случаите, в които авторите са работели заедно или постиженията им са много близки. Това са:
1904 г. – Фредерик Мистрал и Хосе Ечегарай
1917 г. – Карл Гелеруп и Хенрик Понтопидан
1966 г. – Шмуел Агнон и Нели Закс
1974 г. – Ейвинд Юнсон и Хари Мартинсон
Общо наградени писатели
112 в периода 1901 – 2015 г.
Рождени дати на нобелисти
Най-често срещаните рождени дати на лауреатите са 21 май и 28 февруари. По седем отличени призьори са родени на тези дати.
Средна възраст
Средната възраст е 65 години. Най-младият лауреат е Ръдиард Киплинг, удостоен с наградата през 1907 г., когато е на 42 г. Най-възрастният лауреат е Дорис Лесинг, която през 2007 г. е на 88 години.
Колко жени са получили Нобелова награда за литература
Светлана Алексиевич е едва 14-та дама, която получава най-голямата награда за литература. Първата жена, удостоена с тази чест е шведката Селма Лагерльоф през 1908 г. Пет години по-късно тя самата става член на Шведската академия. Ето и всички представителки на женския пол, които са получили Нобелова награда за литература:
1909 – Селма Лагерльоф
1926 – Грациа Деледда
1928 – Зигрид Ундсет
1938 – Пърл Бък
1945 – Габриела Мистрал
1966 – Нели Закс
1991 – Надин Гордимър
1993 – Тони Морисън
1996 – Вислава Шимборска
2004 – Елфриде Йелинек
2007 – Дорис Лесинг
2009 – Херта Мюлер
2013 – Алис Мънро
Отказани Нобеловата награда
Само двама писатели до момента са отказвали Нобеловата награда за литература. През 1958 г. Борис Пастернак първо приема отличието, но след това е принуден от съветските власти да го откаже.
През 1964 г. Жан Пол Сартр отказва наградата заради заричането си да не приема всякакви официални почести.
Посмъртни Нобелови награди
През 1931 г. Нобеловата награда е присъдена посмъртно на Ерик Аксел Карлфелт. През 1974 г. обаче в Устава на „Фондация Нобел“ е записано, че призът не може да се присъжда посмъртно освен в случаите на смърт, настъпила след обявяването на лауреата.
Членове на Шведската академия, които са получили Нобелова награда
Един от конфликтните моменти при избора на писателите за Нобелова награда за литература е, че членовете на Академията са били номинирани. Всички шестима шведи, членове на Академията, са и лауреати на наградата:
Селма Лагерльоф става член на Шведската академия през 1914 г., но печели Нобелова награда през 1909 г.
Вернер фон Хейденстам – член на Академията между 1912-1940, носител на наградата 1916 г.
Ерик Аксел Карлфелт – член на Академията между 1904-1931, носител на наградата – посмъртно през 1931 г.
Пер Лагерквист – член на Академията между 1949 – 1974, носител на наградата – 1951 г.
Ейвинд Юнсон и Хари Мартинсон – членове съответно 1949-1978 и 1957-1976, носители съвместно през 1974 г.
Езици, на които са писали носителите на Нобелова награда за литература
Алфред Нобел е бил достатъчно отворен, за да не ограничи бъдещите лауреати в национален и езиков аспект. В завещанието му е записано изрично: „независимо дали са скандинавци или не“. Въпреки това, когато става дума за литература, членовете на Академията дълги години гледали преди всичко към Европа. През 1984 г. политиката се променя и от секретариата на Академията декларират, че ще обръщат равно внимание на неевропейски автори.
Ето езиците, на които са писали лауреатите:
английски – 27; бенгалски – 1; френски – 14; китайски – 2; немски – 13; чешки – 1; испански – 11; фински – 1; шведски – 7; иврит – 1; италиански – 6; унгарски – 1; руски – 6; исландски – 1; полски – 4; норвежки – 3; португалски – 1; датски – 3; сърбохърватски – 1; гръцки – 2; турски – 1; японски – 2; идиш – 1; арабски – 1, окситански -1 (диалект, говорен в части от Франция и Испания)
(Рабиндранат Тагор, спечелил наградата през 1913 г., е писал на бенгласки и английски, но е преброен като бенгалски автор. Самюъл Бекет, спечелил през 1987 г., пише на френски и английски, но е взето предвид творчеството му на френски. Йосиф Бродски пише поезия на руски и проза на английски, но е включен сред пишещите на руски.)
Нобелови награди според жанра
Най-много са дадени на автори, които пишат проза – 76.
Псевдонимите
Сюли Прюдом е псевдоним на Рене Франсоа Арман Прюдом, Анатол Франс е псевдоним на Жак Анатол Тибо, Владислав Реймонт е псевдоним на Реймент, Пърл Бък е псевдоним на Пърл Сидънстрайкър, Габриела Мистрал е псевдоним на Лусия Годой Алкаяга, Пабло Неруда е псевдоним на Нефтали Рикардо Рейес Босоалто, Одисеас Елитис е псевдоним на Одисеус Алепуделис, Мо Йен е псевдоним на Гуан Мойе.
Най-голямата изненада
Много хора сигурно вярват, че Уинстън Чърчил е лауреат на Нобелова награда за мир, но всъщност той я получава през 1953 г. за литература. Между 1945 и 1953 г. Чърчил получава 21 номинации за Нобелова награда за литература и едва две за такава за мир.
Наградени произведения
Принципът за присъждането на Нобелова награда за литература е тя да се дава за цялостно творчество. Има обаче девет случая, в които тя е дадена за конкретно произведение:
„Тихият Дон“ от Михаил Шолохов, 1965 г.: „заради художествената сила и честност в този епос за Дон, който обрисува един исторически момент от живота на руския народ“.
„Старецът и морето“ от Ърнест Хемингуей, 1954 г.: „заради майсторството му в изкуството на разказването и влиянието му върху съвременната литература“.
„Семейство Тибо“ от Роже Мартен дю Гар, 1937 г.: „заради художествената сила и истинност, с които описва човешкия конфликт и основополагащите аспекти в човешкия живот“.
„Сага за Форсайтови“ от Джон Голсуорти, 1932 г.: „заради възхитителния си изказ и разказ“.
„Буденброкови“ от Томас Ман, 1929 г.: „заради неговия велик роман, с който печели световно признание и го превръща в класик в литературата“.
„Селяните“ от Владислав Реймонт, 1924 г.: „за неговия велик национален епос“.
„Growth of the Soil“ от Кнут Хамсун, 1920 г.: „за монументалния му труд“.
„Олимпийска пролет“ от Карл Спителер, 1919 г.: „за уникалното му разбиране в този епос“.
„История на Рим“ от Теодор Момзен, 1902 г.: „за великото му художествено майсторство в писането и особено за монументалната му работа“.
Номинациите – една добре пазена тайна
Номинациите и мненията на членовете на Нобеловия комитет за литература се пазят в тайна 50 години. Вече се знае, че Сюли Прюдом, Рудолф Ойкен,
Паул фон Хайзе, Тагор, Синклер Луис, Теодор Момзен, Луиджи Пирандело, Пърл Бък, Уилям Фокнър са някои от писателите номинирани само в една година.
Австрийският невролог Зигмунд Фройд е бил номиниран за работата си в продължение на 12 години за Нобелова награда за физиология и медицина. През 1929 г. Нобеловият комитет провежда разследване и заключава, че откритията на Фройд нямат научен принос. Една от номинациите на Фройд – през 1936 г., дошла от приятеля му Ромен Ролан, носител на наградата за литература през 1915 г.
Медалът и дипломата
Нобеловият медал за литература е произведение на шведския скулптор Ерик Линдберг и изобразява млад мъж, седящ под лаврово дърво, който слуша и записва нещо под диктовката на Музата.
Дипломата е уникално произведение на изкуството от известни шведски и норвежки художници и калиграфи.
