Книга разплита как се пресичат пътищата на масовия убиец и режисьора със слабост към непълнолетни
Жестокото убийство на 9 август 1969 г. на бременната в осмия месец съпруга на Роман Полански – Шарън Тейт, както и на още трима души, в Бевърли Хилс, отдавна се е превърнало в мит. За него Чарлс Менсън, смятащ себе си за син на Бога, е в затвора повече от 40 години, разказва германският „Ди велт” по повод немския превод на документалната книга, разказваща ужасяващата история.
Убийците са три жени и мъж – членове на сектата „Деца на цветята”. Гуруту им Менсън по това време е на 34 години. Той е основал комуна, предимно от жени, част от тях непълнолетни. Религията им е смес от сциентоложки елементи, християнски и сатанински влияния, недоразбрани песни на „Бийтълс”, малко Хитлер, малко Ницше, много ЛСД и още повече секс. Убийствата играят в нея централна роля.
Сценарият вървял приблизително така: слабонадареният фолкмузикант Менсън искал да предизвика расова война. Черните, предсказвал той, ще се вдигнат и ще умъртвят белите. Ще оживеят единствено представителите на неговата фамилия. И понеже черните са генетично неспособни да са водачи, всички ще се подчинят без съмнение на Менсън и той ще стане господар на света. Вярата в подобни абсурди се е постигала благодарение на много наркотици.
Менсън е арестуван два месеца след касапницата заради дребни престъпления. Високият 1,57 м мъж се представя така: „Менсън, Чарлс, Бог”. Обвинен е в 40 убийства и се превръща в мит. Процесът му е един от най-скъпите в историята на САЩ – побран е в 209 тома. Автентичен разказ за него предлага водещият прокурор Винсънт Буглиози в „Helter Skelter“ (по едноименната песен на „Бийтълс” от Белия им албум) – книгата, смятана за най-успешната криминална творба по действителен случай и продадена в тираж от 7 милиона. Тя вече е филмирана от Оливър Стоун.
Трагедията белязва завинаги живота на режисьора Роман Полански и по ирония на съдбата и той става мишена на правосъдието заради връзката си с непълнолетна. Холандски автор вижда пръста на съдбата в това и решава да събере двамата – Менсън и Полански – в един сюжет, като им организира литературна среща. A.Ф. Т. Ван дер Хайден е кръстил романа си „Das Scherbengericht” (в превод – съд от парчета стъкло) и разказва от името на Пол Ричард Полански – нероденото дете на режисьора. В него митът продължава да живее, както и 75-годишният Менсън, чиято годишна издръжка струва 30 000 долара на американските данъкоплатци. До ден-днешен маниакът получава любовни писма.