„Волни ездачи, разярени бикове“ от Питър Бискайнд (анотация и откъс)

09.10.2015 Любопитно

„Волни ездачи, разярени бикове“ излиза в САЩ през 1998 г. В нея филмовият критик и журналист Питър Бискайнд на базата на много интервюта и разкази на очевидци предлага поглед върху света на Холивуд от 70-те години на миналия век. Тази книга е обстоен и откровен разказ за историята на киното през този период. Бискайнд не прави анализ на филмите от периода; той ни предлага да надникнем зад кулисите на голямото кино. Показва ни хората, участвали в създаването на емблематични филмови проекти, с техните страхове, влюбвания, провали, пороци.

През 1969 г. филмът „Волният ездач“ реализира огромни приходи и се радва на голям интерес от публиката. Появата на този филм бележи началото на нова ера в Мека на киното. Време, в което творят талантливи режисьори като Копола, Скорсезе, Олтман…, време, в което изгряват звезди като Ал Пачино и Робърт де Ниро. Тези хора ще се превърнат в едни от най-влиятелните фигури в кинематографията, а създадените от тях филми – в класика, белязала живота и светоусещането на поколения зрители по света.

Холивуд в края на 60-те години – големите киностудии са в застой, снимките на закрито, сюжетите, дори самите актьори вече са изчерпани. Това е времето на войната във Виетнам и антивоенното движение, на наркотиците и свободния секс, на отказа от традиционните ценности. Време, в което в Европа са се появили режисьори като Антониони в Италия и представителите на „Новата вълна“ във Франция. Животът става по-интензивен и динамичен, необходима е промяна в американската киноиндустрия, време е истинският живот и неговите сюжети да се появят във филмите. „Волният ездач“ и „Бони и Клайд“ поставят началото на този процес. Посоката вече не се диктува от собствениците на големите филмови компании, а от самите режисьори; това е времето, в което се прави авторско кино. Режисьорите от новото поколение не се притесняват открито да говорят за тъмната страна на човешката природа; техни герои са жестокостта, сексуалността, нерядко дори перверзиите. Киното вече не е затворено в павилионите, камерите вече са на улицата, сценариите са от реалния живот. Така изгряват имената на Робърт Олтман, Браян де Палма, Джордж Лукас, Франсис Форд Копола, Мартин Скорсезе, Денис Хопър… и са създадени незабравими филми като „Кръстникът“, „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“…

„Волни ездачи, разярени бикове“ умело улавя духа на епохата. Бискайнд ни запознава със страховете, неврозите, скандалите, амбициите, завистта, интригите, секса и наркотиците, съпътстващи кариерите на героите в книгата му.

ЗА АВТОРА

Питър Бискайнд е американски журналист и критик, биле редактор на известното списание „Premiere“ (1986-1996). Автор е на книги и статии свързани, с киното. Книгите му са превеждани на повече от 30 езика.

ОТКЪС

Един ден Хопър, Фонда и драматургът Майкъл Макклър идват в офиса на „Рейбърт“, за да предложат идея за филм. Ей Ай Пи ги мотаят с Волният ездач, а в същото време няма друга компания с всичкия си, която да даде пари на лошото момче Хопър, за да режисира филм. „Знаете го Денис – смее се Никълсън. – Няма как някой да му тикне пари в ръцете и да каже: ‘Няма проблеми’, нали ме разбирате?“

Рафълсън се е запознал с Хопър в Ню Йорк покрай Бък Хенри. Боб буквално се спъва в него – той лежи на пода по време на купон в апартамента на приятелката на Бък в Ист Вилидж. Хопър предлага на Рафълсън пиесата на Макклър „Кралицата“, в която действащи лица са водещи фигури от администрацията на Линдън Джонсън – самият Джонсън, Макджордж Бънди, Дийн Ръск и Робърт Макнамара – облечени в бели тоги с мъниста, докато ядат раци и планират убийството на Джон Кенеди. Шнайдер влиза, накуцвайки с гипс на крака, и сяда на бюрото в далечния край на стаята. Фонда и Хопър се канят да отидат в офиса на Никълсън, за да изпушат един джойнт, но Рафълсън ги запознава с Шнайдер, като представя Хопър така: „Този тип е напълно луд, но аз абсолютно му вярвам и мисля, че той ще направи страхотен филм за нас.“ Шнайдер ги оглежда – Хопър, нисък и мургав, с мръсни дънки и яке, брада, коса, вързана на опашка, и лента през челото, очите му се стрелкат във всички посоки, озарени от параноичен блясък, челото му е разсечено като с нож от голяма бръчка; Фонда, висок и приличащ на щъркел, е като копие на баща си, с изключение на дългата руса коса, опърпаното яке и мокасините от необработена кожа – и изслушва идеята им. „Кралицата“ като филм е нещо прекалено дори за Бърт и Боб, а когато Хопър поисква 60 000 долара, Рафълсън сменя темата: „Какво става с филма ви с моторите?“ Фонда отговаря: „Ами, Ей Ай Пи ни размотават, човече, постоянно ни вкарват някакви ограничения; нещата не изглеждат добре.“

„Марш оттука, отивайте да говорите с Бърт.“ Те така и правят и Бърт се съгласява да финансира „Самотниците“ – това все още е името на филма, с 360 000 долара. Той няма подготвена сделка със студио, което да разпространява филма, и дава лични пари за филма на Питър и Денис, въпреки че и двамата нямат нито опит, нито история като режисьор и продуцент, но за сметка на това имат репутация на проблемни хора. С други думи, воден единствено от инстинкта си, Шнайдер сяда съвсем в края на един много тънък клон. Нещо повече, той им обещава, че няма да им се меси. Идеята на „Рейбърт“ все пак е да се даде власт на режисьорите. По-късно, дори когато Бърт не е съгласен с кастинга във филмите си, той отстъпва с думите: „Кой казва, че ние сме прави?“

С по единайсет точки за всеки (не е ясно дали Саутърн също е имал дял), а Шнайдер – с останалите, Фонда и Хопър са готови да започнат работа. Бърт лично им написва чек за 40 000 долара, така че Хопър да може да заснеме някои сцени по време на карнавала „Марди Гра“. Това е своеобразен тест, ако го издържи – продължава напред. Но Фонда обърква датите. Те си мислят, че имат един месец за подготовка, а изведнъж осъзнават, че имат само една седмица. Хопър отчаяно се опитва да събере набързо приятели с 16-милиметрови камери. Те осъзнават, че им трябва и истински продуцент – за предпочитане такъв, който се ориентира добре в обстановката в Холивуд. Параноичен както винаги, Хопър иска да се обгради с роднини и приятели. Той се обажда на зет си Бил Хейуърд и го наема за 150 долара на седмица. Набързо събират екип. В офиса на Хейуърд се провежда продукционна среща вечерта преди да заминат. Всички са дългокоси типове, седят по пода. Срещата е много неофициална и неангажираща, много шейсетарска. В един момент към края на срещата Хопър казва: „Така, хора, нямаме главен осветител. Кой иска да е главен осветител?“, все едно му трябва квестор на изпит. Хейуърд си спомня: „Някаква кифла се изцепи: ‘Аз ще съм главен осветител!’ Бяха я пратили от Ню Йорк като фотограф на продукцията. Денис каза: ‘Хубаво. Искаш ли? Кефи ме. Ти ще светиш филма.’“

„В този момент разбрах, че имаме проблем. Главният осветител си е истинска работа, за която се изискват определени умения. Срещите с Денис бяха като някакви аудиенции. Нямаше начин той да изслуша някой друг. Всичко се изчерпваше с неговите речи. Докато стигнат до Ню Орлиънс, настана война. Много хора не си говорят оттогава, останаха много лоши чувства. И беше много по-лошо, отколкото всеки беше очаквал.“

Брук Хейуърд закарва Денис до летището. Тя казва:

– Правиш голяма грешка, няма нищо да се получи. Питър не може да играе. Познавам го от дете. Ще се направиш на пълен глупак.

– Ти никога не си искала да успея. Трябва да ме покрепяш, а ти ми говориш как ще се проваля. Искам развод.

– Хубаво.

Хопър казва: „Това беше, повече не я видях.“

„Волни ездачи, разярени бикове“ тук