Начало / Читатели / Нощни бури на Йоланд

Нощни бури на Йоланд

Юлия ПЕТКОВА

Достатъчно беше да ни потопи „В смутните часове по здрач“ на най-мъгливия остров в шведската литература, за да се раздели с журналистическата си кариера. Защото преди да се окичи с награди и сравнения със самия Стиг Ларшон, Юхан Теорин се издържа с писане, ама от онова, дето недолюбва измислицата.

„Амалгама от скандинавски митове, класическа криминална интрига и истории за призраци“ – така определя книгите си за Йоланд самият автор.

„В смутните часове по здрач” нищи драмата на една жена, чието дете изчезва в мъгливата пустош на острова. Двайсет години по-късно Юлия продължава да се терзае и да дави мъката си в алкохол. Неочаквано се обажда баща ѝ, бивш моряк, останал да живее на острова. Получил е странна пратка по пощата, която може би ще помогне за разбулване на черната загадка. Следват много странни обрати, вглеждане в миналото, изпитание на доверието и една непредставима развръзка. Филмът на Даниел Алфредсон, създаден въз основа на романа, носи заглавие „Ехо от мъртвите” и пресъздава атмосферата на книгата с удивителна лекота.

Всъщност Юхан Теорин посещава редовно балтийския остров Йоланд, превърнал се в мизансцен на книгите му. (Това не ви ли напомня за Лекберг и сковаващия унес на Фелбака, където се пръкват повечето от нейните истории?) Семейството на майка му се състои от моряци, рибари и фермери, които живеят там от векове и захранват внушителното наследство от легенди и мистичен фолклор. През 2007 г. „В смутните часове по здрач“ е обявен за най-добър дебютен трилър на Швеция и вече осем години успехът на Теорин е неудържим.

С „Нощна буря“ писателят привлече на своя страна и най-резервираните поддръжници на скандинавския съспенс. Книгата се сдоби с няколко големи национални отличия: Най-добър шведски криминален роман на 2008 г., наградата Glass Key през 2009 г. и International Dagger Award за 2010 г., която се връчва от Британската асоциация на криминалните автори (CWA) на писатели, чиито творби са издадени на английски език.

Тежка зима е обхванала остров Йоланд, а Катрин и Йоаким Вестин току-що са се преместили с децата си в къща на Носа на змиорките. Тяхната изолирана идилия рухва светкавично, когато Катрин е намерена мъртва край близките скали. Докато Йоаким се бори да опази разсъдъка си, притиснат от тази трагедия, къщата започва да упражнява странно влияние над него. Дали наистина мъртвите са негови съседи, пръснати из острова, и се налага да свикне с тях?

„Не забравяй, че когато една стара къща стане твое притежание, ти също ставаш притежание на къщата. Това е забележителна стая, изпълнена със спомени за хората, които навремето са населявали Носа на змиорките. Вече ги няма. Предали са отговорността за къщата и земята на нас и са изчезнали – останали са единствено имена, години и кратки стихове, написани върху картички. Ето в какво ще се превърнем ние всички някога. В спомени и призраци.”

Има много красиви фарове край бреговете на остров Йоланд, също и култови места, където животни и хора са били принасяни в жертва, споделя Теорин. Но Носът на змиорките и околностите му са плод на въображението, както и всички герои в този всепоглъщащ роман, чиято атмосфера не дава шанс и на най-напористите сънища.

Книгите на Юхан Теорин тук

Прочетете още

214810_b

Две Пипилоти, събрани накуп

Мария Пар нашумя със сравнението, че е новата Астрид Линдгрен – и затова отваряме с …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.