Днес, 15 септември, се навършват 96 години от рождението на писателя Николай Хайтов. През 1967 излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 излизат „Избрани произведения“ в три тома. Автор е над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите му, издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра. Бил е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 г. до 1999 г, като преди това от 1966 г. до 1968 г. е негов секретар. Упрекван е в авторитарност, разцепление на СБП и присвояване на чужди творби. Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1995) и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000. Избран е за академик през 1997 от Българската академия на науките. Има литературна награда на негово име. Умира на 30 юни 2002 г.
„Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“.
„Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“)
„Главата ми да отсекат, пак ще викам: ‘Да живее България!’“
„Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а „правата на човека“ да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“
„Национализмът е нормалното ми агрегатно състояние.“
,,Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети.“
„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа „Сватба“)
„Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите.Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“ – в интервю от 1993 г.
Творчеството на Хайтов тук