Лира Литературно-рекламна Агенция
Франц Овербек свидетелства за истинската същност на германския философ
Сестрата и най-добрият приятел на Фридрих Ницше са водили люта битка за архива му още преди смъртта му, става ясно от спомените на Франц Овербек, които берлинско издателство отпечата наскоро.
Овербек е първият, който усеща в едно от писмата, които философът му пише, първите прояви на душевната му болест. Ницше умира през 1900 г. на 56 след 11 години мъчително боледуване, през които спира да пише. Въпреки това в последните си работи авторът на идеята за свръхчовека заявява, че дължи до голяма степен идеите си на боледуването си, защото „Голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа“. Това е израз и на прословутата му amor fati – любов към съдбата, независимо дали тя е благосклонна, или не.
Противопоставянето между Елизабет Фьорстер – Ницше и Овербек за архива на прочутия философ е историческо. Елизабет е омъжена за върл антисемит и нацист, с когото живее в Парагвай, наричан от нея Нова Германия. Тя се заразява от нацистката идеология и мечтае да присади чистата раса в „Новия свят“ като за целта създава кръг от германски семейства, които имат „мисията“ да са еталон за останалото човечество. Съпругът й обаче се самоубива, Елизабет се връща в Германия и се посвещава на болния си брат.
Овербек е човекът, който прозира непочтените намерения на сестрата на Ницше, която се възползва от болестта му и обсебва каквото може от архива му. След смъртта на философа Елизабет публикува част от творбите му, а след възхода на националсоциализма, тя фалшифицира и изопачава произведенията му така, че да звучат в нацистки дух. Именно нейните фалшификати заразяват Адолф Хитлер с идеята, че е свръхчовек. Всъщност Ницше не може да понася нацизма и скъсва приятелските си отношения с Рихард и Козима Вагнер, след като се разочарова от техния шовинизъм и антисемитизъм.
Овербек, който е наясно със залитанията на Елизабет, отказва да й предаде кореспонденцията си с Ницше и през остатъка от живота си се противопоставя на „редакциите“ й. Днес голяма част от оригиналния архив на философа се пази във Ваймар.
