Начало / Любопитно / 10 книги, написани под въздействието на наркотици и алкохол

10 книги, написани под въздействието на наркотици и алкохол

Наркотиците и алкохолът често присъстват в живота на известните писатели. Някои от най-големите литературни хитове са създадени именно под въздействието на силни опиати и вечества. Сайтът flavorwire.com избра 10 от най-популярните.

„По пътя“ от Джак Керуак

Комбинацията от наркотици, секс и експериментално писане става популярна в следвоенна Америка през 50-те и 60-те години на миналия век. За пионер се счита Джек Керуак със своя хит „По пътя“ – една книга считана за „варварска“, която издига автора й до ранга на писатели като Фицджералд, Хемингуей и Натаниел Уест и проправя пътя на бийт-поколението. Още е жив митът, че Керуак написал шедьовъра си за три седмици, в един изпълнен с наркотично умопомрачение алкохолен запой.

„Куджо“ от Стивън Кинг

Както и всичко написано от Кинг през 80-те години, и „Куджо“ е създадена в един от най-тежките периоди от живота на Кинг. Писателят бил отдаден повече на наркотиците и алкохола и дори не можел да си спомни книгите, които написал тогава. Самият той признава, че по онова време консумирал планини от кокаин, прокаран с реки от алкохол и бил принуден да сяда зад пишещата машина с памучна кърпичка вързана под носа, за да не капе кръвта му върху листовете. Злоупотребите му започнали след тежкото му детство и смъртта на майка му. Страхът, че никога няма да напише бестселър, го направил още по-зависим. Спира да употребява след провала на „Томичукалата“„Неиззживени спомени“ е първата му книга, написана след пълното му изчистване. „Бях много развълнуван. За първи път бях написал нещо чист, след 16 години пиене и друсане. От тогава не сънм докосвал нищо друго, освен цигари“, казва за книгата Кинг.

„Изворът“ от Айн Ранд

Цели 30 години Айн Ранд употребява амфетамини. Всичко започва, когато през 1942 г. бързайки да приключи „Изворът“, тя посяга към Бензедрина. Продължава с Декседрин и Дексамил през 70-те години. В едно писмо до нея злоупотрбите й са признати и от приятелката й журналист Изабел Патерсън, която й пише: „Престани с този Бензедрин, ииотко. Няма значение как – просто спри“. Вместо да се вслуша в съвета, през 50-те и 60-те зависимостта към хапчетата на Ранд дори се задълбочава и тя често губи представа за реалността.

„Да гледаш болката на другите“  от Сюзан Зонтаг

Авторката на „За фотографията“, „Болестта като метафора. СПИН и неговите метафори“ и „Да гледаш болката на другите“  признава в едно интервю:  „Опитах и ми хареса. Използвах коктейл от кокаин и хероин, т.нар. спийд, което действа обратното на „тревата“. Понякога, когато наистина съм вцепенена, взимам малко и мога да продължа… Наистина обаче се опитвам да не злоупотребявам и да се ограничавам в употребата. Под въздействието му мога да работя, редактирам и съм по-малко критична, лесно се задоволявам с написаното. Мисля, че много писатели го правят. Никой не е създаден да е сам, има нещо ненормално в това да седиш сам в стаята си и да пишеш часове наред, да ровиш в ума си сам. Вероятно го правят, за да се защитят“. Зонтаг разказва и за предшествениците си Жан Пол Сартр: „Мисля, че повечето писатели пишат повече под въздействие на кокаин и хероин, отколкото след употреба на „трева“. Сартр  например винаги е ползвал наркотици и това личи в работата му. Като например в предговора към събраните съчинения на Жан Жене. И той написал…800 страници. Но явно тогава наркотиците са били по-чисти и качествени“.

„Роб Рой“ от Уолтър Скот

Шотландският писател Уолтър Скот използвал лауданум или опиум, за да облекчи болките в стомаха си, докато пишел една от най-популярните си книги „Роб Рой“.  Книгата излиза през 1817 г.

„Събрани стихотворения“ от Уистън Хю Одън

Уистън Хю Одън е английски поет и критик. Първата му книга, която го прави известен, е “Стихотворения“ (1930). През 30-те години написва и три пиеси съвместно с писателя Кристофър Ишъруд. През 1937 г. е доброволец в испанската гражданска война. През 1939 г. заминава за САЩ, получава гражданство и продължава да твори. Работи като лектор и редактор. През 1948 г. получава наградата “Пулицър“ за поезия. Сред най-известните му творби са “Събрани стихотворения“ (1945) и “Щитът на Ахил“ (1955). От 1956 до 1961 г. Одън преподава поезия в Оксфорд. Като поет Одън е сравняван с Т. С. Елиът заради иронията и дълбоката религиозност на творбите си, въпреки че видимо е по-социално ангажиран от Елиът. Творчеството му е пропито както с материалистическите идеи, очевидно заимствани от интереса му към Маркс и Фройд, така и от объркващото изобилие на недоизказани теми, свързани с умишленото прикриване (нещо абсолютно необходимо за онова време) на неговата и на някои от приятелите му хомосексуалност. През 1935 г. Одън се жени за Ерика Ман, за да й осигури британски паспорт и по този начин да й помогне да избяга от нацистка Германия. Но истинските му  спътници в живота му са Честър Калман, с когото Одън се запознава в Америка, както и амфетамините . Умира през 1973 г. „Той взимаше дозата си всяка сутрин, а вечер прибягваше до Секонал или каквито и да е седативи, за да заспи. Води този „химически“ живот 20 години. Гледаше на амфетамините като на нещо, „задължително за работния процес“ заедно с алкохола, кафето и цигарите“, пише за поета сп. „Слейт“

„The Power and the Glory” от Греъм Грийн

По време на едно свое пътуване до Китай през 1957 г. Грийн казва: „Има две неща, от които имам нужда – хубаво момиче в леглото и малко опиум“. Започва с Бензедрин, към който се пристрастява докато пише романа си „The Power and the Glory”

„Доктор Джекил и господин Хайд“ от Робърт Луис Стивънсън

Доста съвременници на Стивънсън признават, че докато пишел едно от най-прочутите си произведения авторът взимал кокаин по шест пъти на ден. Самият сюжет пък му хрумнал след един кошмар.

„Кандид“ от Волтер

Списание „Уошингтън Монтли“ посвещава цяла стати за пристрастеността на Волтер към кафето. Според материала той пиел между 50 и 72 чаши на ден, което било свързано и с маниакалността му в при писането на „Кандид“.

„Малки жени“ от Луиза Мей Алкът

Авторката на популярните детски романи станала зависима към хашиша и опиума след като била диагностицирана с ревматизъм. Наркотиците й помагали да спи. В блога „Booktryst“ пише: „Луиза Мей Олкът започнала да използва морфин след службата си като медицинска сестра по време на Гражданската война. Когато започнала да пише „Малки жени“ вече била преминала на опиум, макар да знаела опасностите от употребата му“.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …