Лира Литературно-рекламна Агенция
Ваня ХИНКОВА
Запознайте се с Розан. За по-кратко – Роз.
Тази книга, която държите в ръцете си, са нейните мемоари, поетично озаглавени „Моите 100 и повече години“. Но това заглавие съвсем не е измислица, защото Розан се ражда на брега на Черно море през далечната 1907 г. Кръстена е на баба си и е красива също като нея. Има руса коса, сини очи и цялата грее като слънце. Защото Розан всъщност е едно щастливо арменско момиче… поне до ужасното лято на 1915 г. Това е годината, в която турци и арменци престават да бъдат приятели и се превръщат в смъртни врагове. Това е годината, в която Розан разбира, че никога няма да се омъжи за съседското момче Мустафа, защото те двамата са различни и винаги ще бъдат такива един за друг. Това е годината, в която Розан за пръв се сблъсква с ужаса и болката от загубата на любими хора и неща, но оцелява. Въпреки всичко и всички. Защото Розан е боец по природа. И се превръща в Роз. А Роз е жива. И е готова да убива, отмъщавайки за смъртта на тези, които е обичала и загубила през годините на глад, опустошения и войни. Защото Роз, наричана някога Розан, има нещастието да се роди във времето на трите най-ужасни личности, които ще разрушат света през XX век: Хитлер, Сталин и Мао.
И преди да сте си помислили, че в тази книга има повече История, отколкото можете да понесете, нека ви кажа, че тя е преди всичко разказ за живота на една силна жена с неустрашим дух. Жена, която губи първия си съпруг и децата си по пътя за Дахау. Но не спира да се съпротивлява на смъртта. Жена, която дори не успява да погребе тялото на втория си съпруг, убит жестоко по време на режима на Мао. Но не спира да търси любовта. Жена, която се радва на всяко късче живот, което й е отредено, с неистовата жажда на човек, който ще умре, но няма да се предаде пред предизвикателствата на света. И тя не умира. Защото Роз е вечна като любовта и омразата, с които живее. Заради които живее. Тя просто живее.
И ако се чудите дали изобщо си заслужава да прочете тази книга, нека ви го кажа с думите на самата Роз: „Човек винаги има живота, който заслужава. Научете се да умирате живи!“
Роз, благодаря ти за урока!
„Готвачката на Химлер“ тук
