Начало / Читатели / „Белият Бим, черното ухо“ от Гавриил Троеполски (ревю)

„Белият Бим, черното ухо“ от Гавриил Троеполски (ревю)

Любина ЙОРДАНОВА

„Белият Бим, черното ухо“ е една от най-хубавите книги на света! Защо ли? Защото разказва за едно куче на име Бим! Най-умното и добро куче!

То е най-добрият приятел, макар да къса книгите на Иван Иванич.

То е най-красивото, макар бялото тяло, ръждивите петна и черното ухо да се смятат за порок.

И как само се забавлява, когато ходи на лов със своя стопанин.

И колко обича разходките с него.

Как всичко разбира и усеща.

Колко добре се научава да разпознава добрите и лошите хора.

Бим е най-вярното куче, защото дни наред чака и търси Иван Иванич, след като той е откаран в болница.

„Седна до носилката и сложи лапата си върху нея. Иван Иванич я стисна.

– Чакай ме, моето момче. Чакай ме.

Само това Бим никога не беше виждал у своя приятел: така да се стича на капки вода от очите му.“

И то го чака. До края. Въпреки неприятелите, въпреки ритниците и лошото отношение.

А само да знаете какви приятели среща по пътя – Рошла, Даша, Толик, Альоша, Хрисан Андреевич.

Ех, Бим! Кой не мечтае за другар като теб, който връща вярата в живота и хората.

И как боли, когато го загубиш. Когато вече няма кой да те чака, да споделя с теб онези мигове на самота, радост и тревожност, както само едно куче умее.

 „Белият Бим, черното ухо“ една от най-хубавите книги на света! Защо ли? Защото разказва за най-важните неща – приятелство, вярност, честност, искреност и обич.

 

Прочетете още

xxxIMG-0579-239x300-1-239x300.jpgMic_.esvmeQQ4iw-239x300.jpg,Mic_.nJirAyIALf-239x300.jpg.pagespeed.ic.UQsbiIKojS

Хората станаха лоши – част първа

Николай ФЕНЕРСКИ Помните ли го онзи злодей Антоан Сигърх от „Няма място за старите кучета“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *