Сергей Довлатов: Животът ни е само песъчинка в безразличния океан на безкрайността

03.09.2015 Автори

Днес, 3 септември, се навършват 74 години от рождението на руския писател и журналист Сергей Довлатов. Учи в Ленинградския държавен университет, където се запознава с Йосиф Бродски. По-късно три години е надзирател в трудово-поправителна колония в Коми. През 70-те години е журналист в Естония, като работи за вестниците „Вечерний Таллин“ и „Советская Эстония“. През 1978 г. емигрира в Ню Йорк. Публикува 12 книги в САЩ и Европа, сред които „The Invisible Book“, „The Zone: A Prison Camp Guard’s Story“, „A Foreign Woman“, „The Suitcase“ и др. Умира през 1990 г. Представяме ви цитати от Довлатов, публикувани в goodreads.com.

„Животът ни е само песъчинка в безразличния океан на безкрайността.“

„Има причина за това всяка книга, дори несериозните, да бъде с формата на куфар.“

„Смята се, че един брак на ръба на развод е най-траен.“

„Светът беше ужасен, но животът продължи. Нещо повече – обичайните пропорции се запазиха. Балансът между добро и зло, скръб и щастие, си остана същия.“

„Почти не възпитавахме дъщеря си, само я обичахме.“ – из „Куфарът“.

„Живеехме бедно. Често се карахме. Тенджерата, пълна с взаимното ни раздразнение, тихо къкреше на слаб огън…“ – из „Чужденката“

„Единственият почтен път е пътят на грешките, разочарованията и надеждите. Животът ни е даден, за да разкрием чрез собствения си опит границите на доброто и злото …

Няма други пътища …“ – из „Чужденката“

„Като всички лекомислени мъже аз не бях кой знае колко лош човек.“

„Господи, рекох си, тук всички са ненормални. Дори онези, които смятат другите за ненормални.“

„И чак тогава, Маруся го възнагради със звънлива, оглушителна плесница. Раздаде се звук, като че ли хиляда поклонници, да речем, на Адриано Челентано едновременно ръкопляскат.“ – из „Чужденката“

„И така, заживях при Михал Иванич. Той пиеше непрекъснато, до забрава, парализа и бълнуване. Когато бълнуваше, само псуваше. А псуваше с онова чувство, с което някои възрастни, интелигентни хора тихичко пеят. Тоест пеят на себе си, без да очакват одобрение или протест.

„Видях го трезвен два пъти“ – из „Чужденката“.

„Кой знае защо, винаги ме хваща безпокойство, когато две жени останат насаме. Особено ако едната от тях е жена ми.“ – из „Чужденката“.

„Падам си по такива – непоправими, пропадащи, безпомощни и нахални.“

„Ще накараме лекарите и адвокатите да работят по цял ден. А обикновените хора ще слушат джаз, ще пушат марихуана и ще ухажват жените.“