Начало / Любопитно / „Лукреция Борджия“ от Дарио Фо (анотация и откъс)

„Лукреция Борджия“ от Дарио Фо (анотация и откъс)

АНОТАЦИЯ

Невероятен живот, достоен да бъде разказан!

Дъщеря на папа, три пъти съпруга и един убит съпруг, един извънбрачен син, всичко това само за 39 години живот в разгара на Ренесанса… Невероятен живот, достоен да бъде разказан. Опитвали са се да го направят писатели, философи, историци.

В този роман, съвсем необичайно, Дарио Фо, абстрахирайки се от скандалните или чисто исторически възстановки, ни разкрива цялото човеколюбие на Лукреция Борджия, като я освобождава от клишето на развратната кръвосмесителка. В играта влизат и папа Александър VI, най-поквареният сред папите, пъкленият брат Чезаре, а после и съпрузите на Лукреция Борджия – гонени, убивани, унижавани, както и нейните любовници. Всички те – пешки в най-безмилостната игра за власт. Истинска академия на непотизма и безсрамието сред балове и оргии. Също като днес. Защото романът за фамилията на Борджиите е най-вече маска, зад която се крие нашето време. А то, видяно през призмата на онази епоха, ни изглежда още по-отчайващо и покварено.

Дарио Фо е лауреат на Нобеловата награда за литература (1997). Наградата предизвиква не само гнева на Ватикана – заради редовното осмиване на папата, а и на консервативните политици и академици, които често са мишена на шутовското остроумие на автора.

Фо е автор на повече от 50 пиеси и книги. Неговият политически театър продължава да е модел за поколения наред.

ОТКЪС

ПЪРВА ЧАСТ

Благословената томбола

 

На 11 август 1492 година откъм замъка Сант’Анджело се чуват топовни гърмежи, за да напомнят на Рим и на целия свят, че новият римски първосвещеник е избран под името Александър VI. Най-накрая Испания се радва на втория си папа – Родриго Борджия. Из Рим се разнася един пасквил, написан от обичайния неизвестен, който възклицава: „Папският престол отиде при този, който плати повече на онези, които управляват урните на свещената лотария“.

Римляните познават по име и фамилия всеки кардинал от томболата: Асканио Сфорца, брат на Лодовико Мавъра, който дори получил град Непи като награда заради оказаната подкрепа плюс четири мулета, натоварени със злато, а на Джулиано дела Ровере му било потвърдено, че и той ще се изкачи на върха на пирамидата, но при следващото завъртане, и още много други дарове и ренти от църковни имоти за всички останали гласуващи.

Но нека да поговорим за този нов папа, чието семейство избрахме за главно действащо лице в нашия разказ.

За първите Борджии не се знае почти нищо, а и онези оскъдни новини, които са достигнали до нас, са недостатъчни, за да опишем произхода им; произход, който ласкателите на испанския кралски двор твърдят, че дори води началото си от семейството на арагонските крале, но това е малко вероятно.

В действителност началото на въпросното потекло е свързано само с автентичния основател на тази сган – пардон! – династия: става дума за Алфонсо Борджия. Основоположникът на рода бил наричан понякога Доменико, понякога Хуан, а на майката не се знаело дори фамилното име.

Алфонсо е роден през 1378 година близо до Валенсия. Назначен като таен писар в двора на арагонските крале, но по някакъв фантастичен начин прави поврат в кариерата си и не след дълго вече е епископ на Валенсия. В ролята на такъв пристига в Неапол като част от свитата на крал Алфонсо Арагонски, който става монарх и на неаполитанците. През 1444 година Алфонсо Борджия е избран за кардинал. Бърза и необикновена кариера!

Знае се, че планът на Испания още от средата на XV век, в конкуренция с Франция, се е състоял в това да успее да сложи ръка върху папството и европейската империя. Точно Борджиите са тези, които започват завладяването на папския престол. И точно Алфонсо е първият римски папа от семейство Борджия, който слага тиарата през 1455 г. под името Калист III. В свитата на папата по върховете на стълбицата се устройват в Рим забележителен брой преки и непреки роднини на Светия отец от Валенсия. Между тях и неговият най-скъп племенник Родриго.

Всички многобройни летописци и изследователи на историята на Борджиите са единодушни за факта, че Родриго пристига в Рим, когато е на възраст около осемнайсет години, готов да приеме покровителството на испанския папа. Това е първият знак за явен непотизъм от страна на този висш прелат, който се нагърбва с всичките направени от младежа разходи. Учител на Родриго е Гаспаре от Верона, човек с богата култура и изключителна преподавателска дарба.

След известно време момчето отива в Болоня да учи право. Времето, определено, за да се дипломира, е седем години. Не може и да се помисли, че той изцяло се посвещава на кодексите и на това да обогатява знанията си по реторика и теология. Момчето, без да се мае, спечелва огромната симпатия и уважение на своите състуденти от университета. Родриго е енергичен младеж с много красиво телосложение, а говорът му е ясен и духовит. Обичан от момичетата и щедър към приятелите си. Заради което веднага става тартор на тази шайка богаташки синчета на аристократи и търговци.

Присъства на всички лекции и се явява навреме на изпитите, на които получава високи оценки. Но никога не отсъства и от сбирките в кръчмите и бардаците. „Всяка жена изпитва голяма трудност – казвал неговият учител по реторика – да устои на неговото ухажване. Привлича дамите както магнитът – желязото. Желязото, естествено, е синоним на фалос. Ох, какво ме карате да изричам!“

На 9 август 1456 година, въпреки че все още не е завършил пълния курс на обучението си, но заради специални заслуги Родриго е допуснат до държавен изпит. Ентусиазиран, чичо му, който междувременно се е възкачил на папския престол, му прави подарък, като го провъзгласява за кардинал. Разбира се, назначаването е отпуснато със свян и някак между другото, но е ясно защо – за да не предизвиква по-нататъшните обвинения за семейно покровителстване.

Но няма да спрем дотук с получаването на привилегии. Калист III, чичото, решава да назначи своя питомец за папски наместник в териториалната единица на Анкона. Това не е лесна задача, тъй като местните барони от Марке са се вдигнали на бунт срещу римското управление и същевременно са в непрекъснати междуособици.

Младият кардинал Родриго Борджия пристига през нощта с малка групичка сътрудници в града и насрочва за рано на другата сутрин в палата на курията съб­рание с всички отговорници по реда, правосъдието и събирането на данъците.

„Лукреция Борджия“ тук

Прочетете още

249154_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (7 април – 13 април)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Пряка заплаха от Дейвид Балдачи 2. Приятелят от Фрида Макфадън 3. Майките …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...