Лира Литературно-рекламна Агенция
Франсис Фукуяма е преподавател в Института за международни изследвания „Фрийман Спогли” към Станфордския университет. Известен е в България с книгите си „Краят на историята и последният човек”, „Строежът на държавата”, „Големият разлом” и др. Пише редовно за „Уолстрийт джърнъл“ и „Файненшъл Таймс“. Статията му „Transparency can be a dirty word“ е предена на български от БГНЕС.
Трудно е да измислим политическо благо, което да бъде превъзнасяно повече, отколкото прозрачността на държавата. В действителност все още съществуват огромно количество данни, които съвременните държави би трябвало да разкрият.
Междувременно откровенията на Едуард Сноудън за подслушването на граждани от Агенцията за национална сигурност заставиха мнозина да помислят, че американската администрацията не е достатъчно прозрачна. Можем ли да си представим ситуация, в която държавата е прекалено прозрачна? Естествено, да. Исканията за повече прозрачност в САЩ вече доведоха до намаляване на ефективността, особено по отношение на нейната способност да получава достъп до експертно знание и въз основа на него да взима своите решения.
Актът за Федералните консултативни съвети (FACA) изисква от всяка служба, желаеща да получи експертно мнение по един или друг въпрос, да изпълни редица изисквания, включително да бъде спазен политическия баланс и срещите да се провеждат публично. Т.нар. The Sunshine Act (осветляване на държавата) предвижда, че всяка част от всяко мероприятие на дадено ведомство трябва да бъде достъпно за обществото.
Когато процесът се превръща в публичен, чиновниците се страхуват, че дума, извадена от контекста, може да бъде изтълкувана превратно. Те се стремят да заобикалят изискванията, да се срещат насаме или да прехвърлят цялата сериозна работа на своите подчинени. Проблемът с Акта за свобода на информацията (FOIA) е друг. По замисъл той трябва да служи на разследващите журналисти, разкриващи факти на злоупотреба от страна на властта. Но днес значителна част от въпросите по този закон се правят от любопитни граждани и търговски агенти, които се опитват да научат тайни, можещи да им донесат значителни конкурентни предимства.
Ако изоставим сферата на сигурността, то можем да кажем, че федералните органи на САЩ са едни от най-прозрачните в света. Нито една корпорация, синдикат, лобистка фирма или НПО не са подложени на такава проверка. В резултат, както отбелязват експертите, значителна част от работата на американската администрация се дава на аутсорсинг на подизпълнители, като изискванията за прозрачност към тях е минимална.
В Европа се формира значително и растящо недоверие към европейските институции. Американският опит демонстрира, че повишените изисквания към прозрачността не е задължително да доведат до повишаване на доверието към държавата. Законодателите и чиновниците трябва да запазят пространството за информиране, както семействата трябва да защитават своето лично пространство, когато те обсъждат паричните въпроси или отношенията си с децата.
