Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 27 юли, се навършват 191 години от рождението на френския писател Александър Дюма-син. Той е незаконен син на класика Александър Дюма и е наследил големия му белетристичен талант. Най-известната книга на сина е „Дамата с камелиите“ – един от вечните любовни романи. Автор е и на пиесите „Незаконният син“ и „Блудният баща“, вдъхновени от личната му история. Умира през 1895 г. Ето и няколко цитата от Дюма-син, публикувани в goodreads.com:
„Разликата между гения и глупостта е, че геният не е безграничен.“
„Всеки е имал детство, независимо какъв е станал.“
„Жените ти позволяват да бъдеш понякога неверен към любовта им, но не и да им подкопаеш самочувствието.“
„Всички обобщения са опасни, дори това.“
„Бог отваря два пътя, които са много близки един до друг – пътят на мъката и пътят на любовта.“
„Как щастието и животът на другите предизвиква желание за живот и у тези, които вчера в душевната си самота и в мрачната си стая са желаели бързо да умрат?”
„Злословието и клеветата не биха имали такава сила, ако глупостта не им проправяше път.”
„…Аз съм от тези, които смятат, че големите неща започват от малките. Детето е малко, но то съдържа човека, мозъкът е малък, но в него се съхранява мисълта, окото е само една точка, но обгръща пространствата.”
„Особено обидно е това, че умът човешки има своите граници, докато човешката глупост е безпределна.”
„Жените са безпощадни към хората, които не обичат.”
„Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго.”
„Печално е не това, че наближава старостта, а това, че си отива младостта.”
„Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.“
„На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.”
„Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.”
„Ние често пъти минаваме покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем… или ако сме го видели и погледнали, то не сме го познали.“„Ревността е изкуството да си причиняваш толкова зло, колкото другите не могат да ти направят“.
