Начало / Читатели / Йордан Нихризов и неговото „Минало незабравимо“

Йордан Нихризов и неговото „Минало незабравимо“

Борислав ГЪРДЕВ

„Минало незабравимо“ е поредната книга, излязла под перото на политик и партиен лидер. Но тя не е мемоар, нито публицистичен сборник.

Амбицията на нейния автор е много по-голяма – да създаде и предложи на читателите романов триптих, принадлежащ по думите му към жанра на „политическата проза“.

Признавам си, че прочетох обемистия том първо от любопитство и след това гложден от мисълта, че неговият създател – неофит като нищо ще се провали в романовия си прощъпалник.

Оказах се неубедителен пророк.

Нихризов е създал интересно, увлекателно и грамотно експонирано четиво.

Като първи опит респектира пиететът му към изискванията на романовия жанр, вкусът и културата на писането, които демонстрира на всяка страница.

Авторът умело моделира образи, конфликти, сюжетни линии, ненатрапчиво и убедително преплита темпорални пластове и наистина създава панорама на три епохи, през които преминава родината ни през последните осем десетилетия.

С много топлота и носталгия пресъздава някогашна буржоазна България, чийто символ си остава тогавашният пъстроцветен Пловдив.

Тоталитарната България е разкрита откъм нейния непривлекателен облик на мачкаща и преследваща инакомислещите и т.н.  народни врагове , чийто маркери са трудовите общежития, репресиите и убийствата без правосъдие, слухтенето на тайните служби и самоволното дирижиране на човешките съдби, останали винтчета в една жестока и несправедлива система.

Съвременната държава на „прехода и демокрацията“ диша с отвратителните образи на мутри, тарикати, крадци, курви и убийци, чиято квинтесенция са отблъскващите персонажи на Володя Черкезов, Чернев, Арбуза , Зара и Кирката.

Нихризов е  помислил и за някаква приемлива алтернатива, вкарвайки в повествованието привлекателния Атанас Симеонов, музикантът и бизнесменът, който, култивиран от благотворната среда в Западна Европа, се завръща в страната си с амбицията да вземе дъщеря си от лапите на Зара и да й даде не само друго образование, но и съществено нова насока на ценностната й система…

„Минало незабравимо“ се чете с увлечение, ако и да е напечатан с дразнещо дребен шрифт.

Авторът умело балансира между документалното, лично преживяното (банкетът за посрещането на новата 1998 г.в Министерския съвет с появата на вегетарианеца – премиер Иван Костов), злободневно – атрактивното, сензационното и художествено – обобщаващото.

Това е трудна еквилибристика, но Нихризов се справя сравнително успешно.

Финалът на епоса му е отворен и от послеслова оставам с убеждението, че го гложди мисълта да продължи сагата.

Бих му препоръчал да изчака малко, да натрупа достатъчно материал и потенциал за осмисляне на нови  образи, защото в противен случай ще се плъзне по епидермално – сензационното начало и ще представи управлението на Борисов и Орешарски като нескопосна гротеска.

Приятно съм изненадан от умението на дебютанта да гради интересен сюжет, да претворява жизнено правдиви персонажи , движени под напора на своите инстинкти и емоции, да пресъздава отминалото време с неговите най – характерни и ярки черти – независимо дали става дума за „безотговорните дни“ на септември – октомври 1944 г., за незабравимата пражка пролет на 1968 г. или за падането на Виденов от власт през януари 1997 г.

Трилогията на Нихризов се поглъща без усилие , защото не е натоварена със свръхочаквания и не преследва реномето на шедьовър.

Тя е обагрена от силни и обаятелни женски образи, които запълват и одухотворяват повествованието в първите две части  – „Сенките“ и „Живите“ – Юлия и Мартина Геренови.

Особено съм впечатлен от образа на Мартина – едновременно атрактивна ,амбициозна, борбена и напориста натура, която, ако и да се е потопила в мутренските среди, все пак запазва обаянието на средата, от която произлиза и логично става жертва на поколенческата вендета – да бъде убита по заповед на Володя Черкезов.

Смятам, че никак не е случаен фактът, че след нейното изчезване от романа, той губи от своето пълнокръвие и свежест и заприличва на познато клише за времето на късния соц и безкрайния ни преход, нещо средно между „Сезонът на канарчетата“ на Николай Вълчинов и осемтомната сага „Новобогаташи“ на Александър Томов…

Изчитайки трилогията на Йордан Нихризов се замислих накъде ще поеме по – нататък.

След първата крачка.

Той е познат и утвърден публицист, печатал в „Демокрация“, „Седем“, „Монитор“. Възстановил е вътрешно- партийния бюлетин на партията БСДП „Позиция“, където с интерес прочетох размислите му за гръцката драма, публикувани на 7 юли 2015 г. под заглавие „Гръцките кахъри и нашият хал“.

Струва ми се, че добре трябва да обмисли следващият си ход и ако реши да продължи с прозата да поднесе книга, стойностна, интересна и значима, поне на нивото на „Минало незабравимо“.

Дали ще има сили за това?

„Минало незабравимо“ тук

 

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

225048_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (14 септември – 20 септември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Танцувай с мен от Сюзън Елизабет Филипс 2. Живот в скалите от …