Лира Литературно-рекламна Агенция
„Ребека“ – един от най-обичаните романи на всички времена, е вече в книжарниците. Участниците в „Голямото четене” на Би Би Си, общо към един милион души, поставят творбата на Дафни дю Морие на 14-о място в съкровищницата на англоезичната литература, а ненадминатият майстор на съспенса Алфред Хичкок, екранизирал много от книгите на Дафни дю Морие, се вдъхновява от „Ребека” дотолкова, че снима по нея филм, донесъл му единствения „Оскар”. Скоро очакваме и новата екранизация на киностудията на Стивън Спилбърг „Дриймуърс”.
Трудно е да се каже на какво точно се дължи магнетичното въздействие на романа: дали на готическите елементи, които те държат в напрежение до последния ред, дали на вълшебството, обгърнало величественото имение Мандърли на морския бряг в Корнуол, дали на вледеняващите тайни и призраците от миналото, на които се натъква една млада жена в стремежа си към споделена любов. Но по думите на Стивън Кинг Дафни дю Морие ни е дала в тази велика книга скалата, по която днес всеки може да измери силата на чувствата си.
Дафни дю Морие е британска писателка и драматург, родена през 1907 г. Нейните книги са с фантастични и криминални елементи. Умира 1989 г.
„Ребека“ в 10 цитата
– Мъжете не са устроени толкова сложно, колкото си представяш.
– Тя, моята господарка, не идва с добро. Никога не е била от хората, които ще си мълчат и ще кротуват, ако им причиняват зло.
– Никога няма да я затъмните. Тя и досега е господарката тук, нищо, че е мъртва. Тя, а не вие, е истинската госпожа Де Уинтър. Не тя, а вие сте сянката и привидението. Не тя, а вие сте забравената, нежеланата и отхвърлената.
– Живееш ли с дявола, трудно ще останеш нормален.
-Колко ли хора по тази земя страдаха само защото не можеха да се отскубнат от собствената си паяжина от нерешителност и плахост и от безразсъдна слепота сами вдигаха пред себе си висока крива стена, зад която се криеше истината.
-Пъзелът се подреждаше плочка по плочка, истинската Ребека придобиваше плът и кръв, изникваше от света на сенките като жив човек, излязъл от рамка на картина.
-Беше настъпил решителният миг и аз трябваше да застана лице в лице с него. Трябваше да победя старите си страхове, неувереността, срамежливостта, безнадеждия комплекс за непълноценност, трябваше да ги оставя в миналото. Провалях ли се сега, щях да се провалям винаги. Това беше последната възможност.
-Говорите така, сякаш бракът ми с господин Де Уинтър е престъпление, светотатство срещу мъртвите. Нима нямаме като всеки друг правото да сме щастливи?
– Когато се връщам в мислите си към първия бал в Мандърли, първия и последен за мен, си спомням откъслечно дребни подробности, откроили се върху огромното мъгляво петно на вечерта. Фонът беше смътен – море от неясни лица, всичките непознати за мен, и бавното жужене на оркестъра, който свиреше някакъв безкраен валс. Едни и същи двойки се въртяха безспир с еднакви застинали усмивки и докато стоях заедно с Максим в долния край на стълбището, за да посрещна закъснелите гости, тези танцуващи двойки ми приличаха на марионетки, които се гънеха и се клатеха, завързани на конци и задвижвани от невидима ръка.
– И две нощи да сме прекарали под някой покрив, пак оставяме нещо от себе си. Не нещо веществено, не фиба върху тоалетката или празна опаковка аспирин, не носна кърпичка под възглавницата, а нещо, което няма как да определиш, миг от живота си, мисъл, настроение.
Свързани заглавия
20 значими книги, писани от жени
Излиза колекция с новооткрити творби на скандалната Дафни дю Морие
„Ребека“ тук
