Лира Литературно-рекламна Агенция
Щанд с книги на издателство “Жанет-45” до полунощ, стихове и музика още от самото начало и откриване на клуб на името на патриарха на българската литература
Вече стана традиция най-старият български литературен музей, открит преди точно 85 години, да се вписва с оригиналните си и модерни програми в европейския проект “Нощ на музеите”.
На 14 май “под шапката на Вазов” отново ще се случат поредица от събития, които не са за пропускане. В 19.30 часа в някогашната градина на класика, с огромната, сякаш вечна бреза, засадена от него през 1900 година, отваря врати обновеният Клуб “Иван Вазов”. И какво по-естествено от това, да бъде осветен с поезия и музика!
Шестима от най-новите и успешни български поети: Иванка Могилска, Стоил Рошкев, Стефан Иванов, Иван Ланджев, Камелия Спасова и Мария Калинова – ще четат СВОИ И СВОИТЕ ВАЗОВИ стихотворения. Преди тях, помежду тях и подир тях ще кънтят, звънтят и ехтят и песните на любимата група “Гологан” в състав: Анджела Родел – вокали, Иван Христов – кавал и вокали, Петър Чухов – електрическа китара, Иван Вълев – бас китара и Гриша Маникатов – перкусии.
ПОВЕЧЕ ЗА КЪЩА МУЗЕЙ „ИВАН ВАЗОВ“
Само няколко дни след смъртта на Иван Вазов на 22 септември 1921 година министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 година е официално открит първият български литературен музей.
Къщата на Иван Вазов е построена през 1895 година и тук писателят е живял и работил най-дълго време. Сега в една от стаите на първия етаж се намира художествено-документална експозиция, в която са изложени и някои от уникалните подаръци и награди, получени от народния поет за двата му юбилея през 1895 и 1920 години. Към втория етаж отвежда широка дървена стълба, над парапета й са закачени художествено изработени поздравителни адреси с оригиналните подписи на проф. Иван Шишманов, Адриана Будевска, Ян Мърквичка, Георги Райчев, Иван Лазаров и Елин Пелин, който е и първият уредник на музея.
На втория етаж посетителите могат да видят кабинета на Иван Вазов, където са работната маса и личната библиотека на писателя, лични вещи, картини, портрети и предмети, които създават неповторимата духовна атмосфера на това място. Кабинетът е свързан с преходна врата със спалнята на поета, където в малка витрина са показани елегантните Вазови дрехи. Върху нощното шкафче до леглото писателят винаги е държал тефтерче или тетрадка, разказва сестра му Въла Вазова, “защото бачо най-много и може би най-добре работеше към два-три часа през нощта. Често го чувах как от спалнята си отива в кабинета да работи.”
Тук е и гостната стая, където Вазов и близките му приятели проф. Иван Шишманов и Константин Величков са водили дълги, задушевни разговори. До гостната се намира стаята на Вазовата майка Съба с уникалната икона “Успение Богородично” в иконостаса.
На първия етаж до вратата, която води към двора и пристройката, служила някога за кухня, е разположена семейната трапезария. Там, на стола с черна панделка, Вазов е седял по време на последния си обяд.
Къщата музей на Иван Вазов е отворена от вторник до събота. Приемното време е от 13 до 17 часа във вторник, сряда и четвъртък, и от 10 до 17 часа в петък и събота. Входният билет струва 3 лева, за ученици, студенти и пенсионери – 2 лева. Цената на беседата е 5 лева.
В Нощта на музеите на 14 май 2011, събота, от 19 часа до полунощ входът ще бъде свободен за посетителите на музея. Всички те ще имат възможност да си закупят и нови български книги от щанда на издателство “Жанет-45”, отворен специално за случая.
