“Кристин” от Стивън Кинг (ревю)

Мая КАСАБОВА

Когато започнах „Кристин“, още от първите редове бях сигурна и си казах: „Ето още един роман на Краля, който ще се нареди сред любимите ми.“ В нея той отново се проявява като голям познавач на човешката душевност, първопричините и мотивациите зад всяко от решенията ни, проблемите ни и следствията от тях.

Книгата разказва за един аутсайдер, неговия единствен приятел и една кола. Но колата е повече от това, тя е другар, дълго търсеният и чакан, с когото най-накрая да се събереш, да се слееш изцяло и никога да не се разделиш. За съжаление.

Прекалено поучителна книга, мисля задължителна за подрастващото поколение, тийнейджърите, които са склонни да се вманиачават по различни неща и да ги превръщат в идея фикс. Кинг е обяснил всичко прецизно и по неговия си леко циничен, но адски откровен начин. Показал е как, ако ти сам не си помогнеш, другите няма как да го направят вместо теб. Как, когато потискаш някого, той неминуемо ще се обърне срещу теб и ще ти го върне. Тъпкано. Брилянтен мозък е Кинг, невероятното повествование тече толкова гладко, така изкусно е подредил разказа и гледните точки, че просто не можеш да спреш да четеш. А и не трябва, защото има какво да научиш. Не е хубаво да придаваме душа на неодушевените предмети, те трябва да останат в не-живия свят.

“ – Поетите винаги и може би съзнателно създават погрешна представа за любовта. Любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна. – С какво се храни? – С приятелство. Храни се с приятелството. “ из „Кристин“ от Стивън Кинг