„22 ноември 1963“ от Стивън Кинг (ревю)

Мая КАСАБОВА

Огромна книга! В пряк и преносен смисъл.

Толкова огромна, колкото е огромен талантът на нейния автор, а може би и повече – Кинг надминава себе си. Отново! Не вярвах, че е възможно, но бях убедена в противното за пореден път.

Как е възможно той, този цар на ужаса и страха, който ме кара да настръхвам и подскачам от най-малкото, да ме хвърли в такива емоции, толкова дълбоки и човешки, така всеобхватни.

Да ме разплаче с докосването на една възможност … възможността, че миналото е променимо. Играе с вероятностите толкова изкусно, че се чудиш как неговата карта не е станала катранено черна до този момент и не се е превърнал в Човека с катранено черната карта …

Не е възможно за един човешки мозък да събере накуп цялото това … съвършенство!

Епос е тази книга, показваща в цялост до какво водят решенията ни и как трябва да внимаваме какво вършим в живота си, защото може да има последствия. И то такива, които няма да ни харесат.

Може и сюжетът да е напълно фикционален, но дали пък не е крайно добре приложим и в сегашната ситуация, в днешно време?

Дали не можем да си помислим, четейки книгата, че някой се е върнал в миналото и е направил нещо, което обръща хода на събитията главоломно към по-лошо?

Дали светът не ни е ядосан, заради хилядите нишки, които създаваме в него и така и не се интересуваме накъде водят те?

Аз мисля, че тази книга е задължителна за всяко човешко същество, което се интересува от света, в който живее и дали той не би могъл да стане мъничко по-добър. Дори с цената на огромни жертви. А каква по-голяма жертва можем да принесем, освен любовта?

И накрая, искам да изкажа едно огромно благодаря на преводача на тази книга – Адриан Лазаровски. Не знам дали ще прочете това, но искам да благодаря за изживяването – в толкова пълнокръвен и истински свят живях, че плаках от мъка, че трябва да го напусна.

Благодаря от сърце!

„22 ноември 1963“ тук