Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 6 юли, се навършват 86 години от рождението на Тончо Жечев – литературовед, критик, историк, енциклопедист. Завинаги ще остане в съзнанието на четящите, мислещи българи с фундаменталната си книга „Българският Великден или страстите български„, издавана многократно. В нейния увод той казва:
„Изпитвам потребност да кажа на читателите няколко встъпителни думи за тази книга. Една и съща фраза може да се изговори по два противоположни и все пак равностойни начина: с гордост и със съкрушение. Когато сега кажа, че тази книга ме е занимавала цял живот, а съм работил върху нея десет години – в това има и гордост, и съкрушение. Гордост, че съм могъл толкова дълго да живея с мисълта за нея, да преодолея редица трудности, свързани с подобен замисъл; съкрушение, защото изпълненото, постигнатото е далеч от намеренията, плановете, с много непълноти и недостатъци, които сега, накрая, виждам по-ясно от най-строгите си критици. Едно мога да кажа с увереност: трябваше да я напиша. И тъй като сам виждам всичките несъвършенства, а се надявам други да продължат започнатото…“.
Първата му книга излиза през 1964 г. – „Съвременни образи и идеи „, след което следват „Идеи на прозата“ (1967), „Критически погледи“ (1971(, „Българският Великден“ (1975), „Литература и общество“ (1976), „История и литература“ (1979), „Род и родно място“, (1983), „Историята и теориите на един Пигмалион“ (1983), „Митът за Одисей“ (1985), „Лебеда и смъртта“ (1993), „Какво иска свободата“ (1999). Автор е и на повече от 400 научни публикации. Признание за интелктуалното му дело е лекцията на Нобеловия симпозиум (5-8 август 1985 г.).
През целия си живот успява да запази независимостта си от политическата конюнктура. Умира на 23 февруари 2000 г.
„Винаги ми е действало главозамайващо гениалното откритие на Вапцаров: „И нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита.“ Няма по-страшно от ненаписаната мъка. През последните 10 г., ако освен мизерията и пълното ограбване на нашия народ не мога да понасям нещо, това е опростяването на периода, който обхваща целия съзнателен период на нашето поколение.“
„За съжаление нашата българска история никога не ни е осигурявала продължителен период на демократично и свободно съществуване. И винаги сме се разочаровали. Ние много бързо се разочароваме. Цялата наша история е изпълнена с разочарования. Не трябва да допуснем разочарованията от извоюваната сега свобода да ни поведат по съмнителни пътища, а да продължим да се учим да живеем при тази свобода.”
„Младите хора, трябва да осъзнаят силата и значението на хуманитаристиката и на нейните най-важни идеи, за да може нараненият от високите технологии и стреса съвременен човек да намери в тях закрила и подкрепа, а също така и мотивация да се върне на своето класическо човешко място в бъдните цивилизации.”
„Ние живеем в епоха на траибализъм. Това е едно племе в Африка. При тях когато на смяна на едно поколение идва друго, то унищожава всичко, създадено от предишното, и започва отначало. И така 4000 години стоят на едно и също място. И при нас всяко поколение смята, че трябва да направи своята голяма промяна. А големи специалисти на големите промени са англосаксонците. Според тях големите промени стават бавно — като английската ливада — полека, но сигурно и едно върху друго се слага — синът след бащата. Всичко друго е игра на промени и революции.”
„Троя е достижима, все така недостижима е Итака.“
„Две революции са много за един живот“.
„Една от причините да не искам такива юбилеи е, че страшно приличат на погребенията.Само че с участието на покойника. Като се започне от цветята, елейните речи, ритуала. И в един момент дори непримиримите се примиряват. Всичко това напомня за погребенията, а на никого не му се ще жив да е погребан“.
Фото: vbox7.com
Книги от Тончо Жечев тук
