Лира Литературно-рекламна Агенция
Александра АЛЕКСАНДРОВА
С книгата си „Свещена билка. Тайният дневник на Фрида Кало“ Ф. Г. Хагенбек ни хваща за ръка и ни повежда към един свят, в който цветовете танцуват с четките, болката с тъгата, любовта с разочарованията, храната с подправките. Свят, наречен Фрида.
Авторът превръща историята на художничката в истинска приказка. Под перото му излизат толкова поетични слова, че сякаш рисуват. Магическият реализъм прави тези страници различни от всяка друга биография.
Фрида Кало. Фри-да. Художник? Икона? Мъченица? Любовница? Коя е тя? Още в първите страници на книгата имаше нещо, което учестяваше пулса ми.
„В деня, когато Фрида се родила, в градчето се усещали ветрове на промяната.“ Един живот, превърнал се в преход между раждането и смъртта. Живот, в който понякога се прокрадва въпросът „заслужава ли си да се живее ден след ден с болка, подобна на смъртта?“.
Първата огромна болка е сблъсъкът с онзи трамвай. Миг, който бележи живота й завинаги. Болка, която я кара да не се страхува от смъртта, нещо повече, превръща смъртта в нейна кръстница, която ще я избави от болестта. „Не се бои да умре, а да се държат с нея, сякаш наистина е мъртва.“. Въпреки мрака, в който често живее, Фрида е светлина. Силата на духа й се понася в свой свободен полет над слабостта и мъчението, които сковават тялото.
Кръстницата ще подаде ръка на Фрида, но моментът идва по-късно. След инцидента с трамвая, който я осакатява, Кало намира утеха и обич в боите, платната и четките, създаващи нови светове.
„За пръв път в живота си почувства нещо, което я откъсваше от този свят, предлагаше й сладостта на секса, удоволствието от храната и женската увереност. Почувства се свободна.“
Втората буря в живота на Фрида е Диего Ривера. Художник, от когото да се учи, мъж, когото да обича, любовник, приятел, семейство, но и човек, от когото сърцето страда още повече. Непреодолимото желание на Ривера да пада в прегръдките на различни жени съпътства връзката му с художничката. Фрида изживява всичко интелигентно, овладяно, но и саморазрушително. В главата й се появяват мисли, които я карат да бъде солидарна с всички клети самоубийци, скачащи от моста Сан Франциско. Тялото й е затвор за всички демони и травми, които й пречат да износи свое детенце, и това като че ли обезсмисля живота й. Фрида все по-често започва да копнее да танцува своя танц със Смъртта, докато не полетят и двете в една вечна прегръдка.
Възхитителното у тази велика жена е това, че въпреки целия мрак, населяващ душата й, тя има своите вечери, в които се наслаждава на чувствени балади, изживява бохемски нощи, в които се пие много текила, пеят се коридос, говори се за политика… Художническото семейство прекарва и много страстни мигове, каквито само две влюбени, изгарящи тела могат да си доставят. Фрида има интимни моменти и с няколко прекрасни дами, толкова огнени, колкото и самата тя. Освен на рисуване и писане в дневника си, понякога посвещава дните си на приготвяне на вкусни гозби, като старателно записва рецептите в тефтер. Някои от тях са поместени в книгата на Хагенбек. И това прави четивото толкова ценно. Оставя у читателя усещането, че наистина прелиства дневника на Фрида.
Свързани заглавия
„Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“ от Ф. Г. Хагенбек (анотация и откъс)
Романизирана биография на Фрида Кало ще се появи на пазара навръх 108-мата година от рождението й
„Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“ тук
