Начало / Интервюта / Георги Томов: Надеждата е най-великодушният подарък на Твореца за нас – хората

Георги Томов: Надеждата е най-великодушният подарък на Твореца за нас – хората

Георги Томов е роден на 22 февруари 1961 г. в София. Преподавател е в Техническия университет, специалност „Ергономия и екология“. Дебютната му книга – сборникът разкази „Не беше тук и си отиде“ предизвика фурор сред любителите на доброто четиво. От няколко дни на пазара е втората му книга, отново дебют, но в писането на романи: „Докато дишам“. Ново за Томов е и това, че пише в съавторство с Дейна Бренченс. Книгата получи ласкави отзиви от колеги и читатели.

Ето какво каза Томов за lira.bg:

  –   Вашият сборникът с разкази „Не беше тук и си отиде“, бе приет чудесно от читателите и се наложи да бъде допечатван няколко пъти. Кое е по-трудно да се напише – сборник с разкази или роман?

 Роман, разбира се. А още по-трудно е да се напише роман в класическия смисъл на това понятие, особено ако държиш да е добър. Имам предвид произведение, от което е невъзможно да извадиш петдесетина последователни страници без да пострада фабулата. „Докато дишам“ е точно такъв роман.

– Тоест Вие сте избрали по-трудния път, вместо да повторите успешната формула от литературния Ви дебют?

Да, при това напълно съзнателно. Имам готов нов сборник с чудесни разкази, но исках да избегна неизбежните директни сравнения на първата и втората книга на един автор.

– Представете съавторката Дейна Бренченс?

Когато започнахме проекта, Дейна живееше в Холандия. В момента е на 36 години, преуспяващ моделиер и собственик на салон за красота в Пловдив. Държи правата за България на световния конкурс „Photomodel of the World“. Има трима сина.

– Тя ли е прототип на главнята героиня?

Докато работехме по романа не съм я питал, защото това е много личен въпрос и не може да бъде зададен току така. Пазех го за първото ни виждане, но на представянето на романа в „Пловдив чете“ Сашо Секулов ме изпревари. Дейна му отговори, че не тя е прототипа на Ина.

– Тоест вие двамата сте се видяли за първи път след излизането на романа? Как успяхте да съчетаете работата си?

Това е най-често задаваният въпрос, но при съвременните комуникации не е никакъв проблем. Идеята беше на Дейна, аз се заинтересувах, защото се оказа, че имам достъп до хора и информация хвърлящи допълнителна светлина върху случилото се. Работихме две години и решихме аз да оформя крайния вид на романа.

– Мислите ли за филмирането на този както го наричат вече специалисти, критици и читатели – кинематографичен роман? Има ли някой актьор, който си представяте в ролите?

Правилно го наричат кинематографичен. Още докато е писан е мислено за определена филмова естетика, която се носи не толкова от актьорите, а от режисьорите. Първата глава – „Страната на розите“ – може да бъде направена от Евгени  Михайлов или Ивайло Христов, но според мен трябва да е режисирана от жена, а в случая неизбежното решение е Зорница София.  За втората – „Страната на лалетата“ – аз лично виждам Вим Вендерс, още повече, че майка му е холандка. Третата – „Бягство“ – заради взривния екшън в нея трябва да бъде поверена на Скорсезе или Митовски. А най-добре и на двамата, тъй като половината от действието се развива в България, а другата половина – в Холандия.

– При такова режисьорско съзвездие няма начин да не се получи полифонично звучене, това ли е целта?

 Точно това. Романът е базиран на противостоянията: Богатство-Бедност; Изток-Запад; Ние-Те; Преди-Сега; Добро-Лошо… И тъй като нищо в този живот не е „или-или“, а винаги е „и-и“, то и филмът – както литературната си основа – трябва да е полифоничен и многопластов. Проблем ще са наградите „Оскар“ за режисура и също и тези за подържащи роли, тъй като в романа има много силни второстепенни герои. Да оставим шегата настрана, но на мен би ми се искало читателите да са гледали „Мила от Марс“ на Зорница София, „Хотел за милион долара“ на Вендерс и „От другата страна“ на Скорсезе. А също да не се подвеждат по лекотата, с която се чете „Докато дишам“

–  Как Георги Томов би продължил фразата „Докато дишам…“?

Най-естественото продължение е да бъде завършена оригиналната фраза – „Dum spiro, spero” – „Докато дишам, надявам се.“ Надеждата е най-великодушният подарък на Твореца за нас – хората. Без нея дори Вярата и Любовта биха били невъзможни.

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *