Начало / Читатели / „2666“ от Роберто Боланьо (ревю)

„2666“ от Роберто Боланьо (ревю)

Елена АЛЕКСИЕВА

Когато затворих последната страница на „2666“ на Роберто Боланьо, имах усещането, че се разделям с много близък човек. Стори ми се, че и книгата въздъхна с малко тъга. Не си играя на метафори. Тази книга диша. Нито една от всички прекрасни и любими книги, които съм чела, не ми се е струвала толкова жива. При това не просто поради виталността на героите или красотата на езика, а сама по себе си, в цялост. След „2666“ още се чувствам малко уморена.

Има един поклоннически път, който пилигримите извървяват с неземна упоритост непрекъснато вече столетия – пътят Камино. Е, „2666“ беше моето книжно Камино. През тази книга преминах като на поклонение. Всяка дума беше крачка, ритъмът беше като ритъма на непознат, далечен път – с придихания, ту бърз, ту бавен, ту неравен, ту стръмен. И се движиш през думите, сякаш целта е самото двожение, поглъщането им, откриването на всяка следваща дума, история, герой. Боланьо, рано починалият писател, е познавал света. Не го е изследвал просто отвън, за да го разкаже. Той го е познавал издълбоко, сякаш е имал хиляда очи и хиляда самоличности, живели различни животи. Той се вселява във всеки от героите си, прехвърля се в нови, изживява случки – понякога естествени, понякога ужасяващи или великолепни, които разказва простичко като самия живот.

Героите на тази книга са от различни места и епохи – от предвоенни европейски аристократи до бедни работнички в Мексико – но не могат да бъдат откъснати един от друг. В този роман те са заедно, както всички ние сме заедно в света вчера, днес и утре.

Боланьо се е изправил над мравуняка, наречен свят, и го е видял отгоре. И най-важното, успял е да разкаже от божествения си поглед нещата така, че да го разберем и ние, мравките. С него преживях ужаса от смъртта и величието на раждането, страдах с бедните и се наслаждавах с богатите. И във всяка картина присъствах лично, както е присъствал Боланьо, докато въображението му е пресъздавало света отново. Книгата ме чакаше всеки ден, отворена там, където съм стигнала. И всеки ден бързах да се върна към нея, защото докато я четях, тя беше животът. Никога досега, дори след десетилетия активно читателстване, не бях преживявала нещо подобно. Тази книга не те обсебва, тя просто те вдишва. Не мога да я сравня с нищо друго. И подозирам, че всички, които са я чели, са толкова вдишани от нея, че е трудно да обяснят защо е толкова велика. Как да обясниш, че солта е по-важна от претрупаната трапеза? Може би това е причината досега да няма литературен пиедестал, на който да е поставена. Кой прави пиедестал на въздуха? Но и кой може без него?

Трудно се говори за роман от ранга на „2666“. Дори е обидно някак да се опиташ да разкажеш в едно ревю за огромната книга, която лежи жива в ръцете ти.

Прочетете я.

И нека остане само мой грехът, че съм говорила за нещата, пред които трябва да оставаме безмълвни.

Книги от Роберто Боланьо тук

Прочетете още

roumen jpg

Поетът на април Румен Леонидов представя „Покаяние Господне“ в Столична библиотека

Поет на месеца за април в Столична библиотека ще бъде Румен Леонидов. На 24. 04. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *