Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 12 юни, се навършват 111 години от рождението на Атанас Далчев – един от най-оригиналните български поети и безспорен майстор на превода. Автор е на поезия с философска проблематика. Превежда от френски, испански, италиански, немски и руски. През 1972 г. е удостоен с Хердеровата награда на Виенския университет. Въпреки че е пренебрегван от литературната критика в България преди 1989 г., той има широко влияние в българската поезия. Сред смятаните за повлияни от него са Александър Вутимски, Божидар Божилов, Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Пейчев, Николай Кънчев и Иван Цанев. Сред забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на Йохан Волфганг Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др.
Творби на Далчев са издадени като отделни книги в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници. Поетът умира на 17 януари 1978 г.
Предлагаме ви цитати от Далчев, публикувани във „Фрагменти, мисли, впечатления“.
„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“
„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“
„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“
„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това. “
„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно. “
„Много от възгледите и твърденията ни не биха били тъй категорични и крайни, ако нямаше хора, които да мислят по-инак от нас. “
„На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел. “
„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък. “
„Най-значителни за нашето развитие се явяват ония преживелици, които не сме искали: войната, нещастията, болестите. Тук е слабостта на възпитанието. “
„Почти всички наши белетристи са селяни, които са напуснали родното село на младини. От години те живеят в града и виждат селото през спомените си, в сиянието и поезията на детинството и младостта си. Нищо чудно след това, че цялата ни селска белетристика е малко или много идилична. “
„Както при конните надбягвания тези, които излизат отначало напред, не винаги са първи в края. И неуспехът е сам най-често едно благоприятно обстоятелство, което възпира дарованието от общите и лесни пътища, вдълбочава го и го укрепва. “
„Ще бъде любопитно да видим един ден как ще изглежда селото, изобразено от един гражданин, например от един лекар, който е изпратен да работи на село или някой евакуиран при въздушните нападения. “
„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме. “
„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване. “
„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре. “
„Ужасното е не, че се мениш, а че въпреки всички преживелици и нещастия оставаш все същият. “
„Бих вярвал в безсмъртието, ако не беше старостта. Това постепенно чезнене на душата, както и на тялото, не оставя като че никаква надежда за друг живот. Какво продължение може да очаква човек другаде, когато вижда, че тук свършва всичко? “
„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите. “
„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност. “
„Хората биват наказвани по-често за това, което биха извършили, отколкото за това, което са извършили – заради бъдещето си, отколкото за миналото си. “
„Богатите със събития епохи са повърхностни. От много преживявания хората нямат тогава време да се вдълбочат. “
„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си. “
„Семинарията е, изглежда, място, дето човек най-лесно може да изгуби вярата си. “
„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. “
„Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.”
Книги от Атанас Далчев тук
