Начало / Читатели / „Къде си, Бернадет“ от Мария Семпъл (ревю)

„Къде си, Бернадет“ от Мария Семпъл (ревю)

Венцислав КОСТАДИНОВ

Само за момент си представете, че вие сте Бернадет Фокс от Сиатъл – модерна майка с изключителни архитектурни възможности, роб на динамичното и влудяващо ежедневие, харизматичен и противоречив прототип на бунтарския характер, и не на последно място по важност – социопат.

Може би бихте си помислили, че жена от ранга на Бернадет е идеалният пример за напълно преуспяла и задоволена от всеки социален аспект красавица: типичната примадона с мъж лидер на компютърна компания за милиони, невиждани банкови сметки, лукс и свобода, по които всеки съвременен човек толкова се прехласва, но грешите.

Животът на Бернадет е смесица от бедстващи провали, които възникват отново на хоризонта като пясъчни дюни, за да бъдат раздухани от вятъра на реалността и да съборят абсолютно всяко емоционално желание на героинята да бъде сред хора.

Човек е социално същество, но определено тази максима не е валидна за Бернадет, тъй като всяка втора случка в живота й е пропита с публични унижения, скандали, сконфузни ситуации, обиди , упреци и неимоверна тъга.

Зад всички тези негативизми стоят доста приветливи и комични персонажи, които Мария Семпъл си поставя за основна задача да изгради достатъчно оригинално, за да може техните характери да бъдат възпрепятствани от забрава дълго време, след като читателят приключи с книгата.

Су-Лин Лий-Сингъл, Одри Грифин, училищното настоятелство на Бий – сладкото петнайсетгодишно момиченце-гордост на Бернадет и Елджин Бранч – работохоликът-съпруг, неусетно принуждават Бернадет да предпочете пълната си анонимност вкъщи пред каквито и да е било социални занимания. Госпожа Фокс дори наема виртуална индийска асистентка – Манджула Капур, зад чийто фалшив никнейм всъщност се крие престъпна група от Русия, целяща да придобие достъп и да изпразни солидните банкови суми на семейството на Бий.

Дебютът на Мария Семпъл говори за едно пълноценно тържество на новаторския творчески подход – авторката съвсем умело изгражда този роман чрез имейли, лични кореспонденции, полицейски рапорти, психиатрични доклади, бележки и дори официални речи. Сред всичките тези страници, пропити с огромна доза хумор, читателят няма как да не си зададе въпроса за тежестта на безкрайно сивото и понякога твърде съсипващо ежедневие, в което човек неусетно потъва като в плаващ пясък. Отвсякъде валят новини, информационни потоци, обиди, порицания, молби и словесни вериги, но всичко това изморява Бернадет до краен предел и я принуждава да изчезне безследно в продължение на месец, точно когато е планувана дългоочакваната от Бий семейна коледна почивка до Антарктика.

Изчезването на Бернадет преосмисля съвсем ясно сюжетната картина: всички са в потрес и са убедени, че психически нестабилен човек като нея е избягал с цел самоубийство. Но грешат жестоко. С помощта на всички лични имейли, полицейски описания и бележки, Бий отчаяно се главозамайва и лута в лабиринта от истини, лъжи и фалшиви интриги, които са довели Бернадет до този ментален срив.

Увереността на Бий и силната вяра в познанието на майчинските си инстинкти успешно я довеждат до прозрения и разкрития относно изчезването на майка й. В този роман са онагледени съвсем ясно причините за съвременната житейска криза на вечно бързащия и нетърпелив човек, очакващ винаги мигновеното щастие и търсещ бързото, лесното, примамливо ефикасното. Но всъщност изчезването на Бернадет е кулминационният етап, в който всеки един от семплите герои в романа започва масово преосмисляне на собствените си желания и мотиви.

Но какво става, когато болезнените самопризнания на Одри, гневните изблици на Бий срещу бързото примиряване с липсата на Бернадет от страна на Елджи, и тихата, но опустошаваща отвътре скръб не могат да върнат Бернадет отново в Сиатъл?

„Къде си, Бернадет“ е абсолютно оригинален роман, описващ сблъсъка на вечно дуалистичните ценностни системи – масовата и тази, страняща от зверското дребнотемие. Изключително лесен за „поглъщане“ роман със свой собствен хумористичен заряд, разливащ се между прага на отчаянието, мелодрамата, любовта, отговорността и жаждата за хоризонтите на свободата. Написан в полуепистоларна форма, този дебют на Мария Семпъл е изваян с изключителна грация, а героите хипнотизират четящия да попадне в света на модерния американски лайфстайл и да се потопи едновременно в тежестта и семплостта на сиатълските природни и архитектурни гледки.

Книга, плачеща за една съвсем достойна, трагикомична, на моменти с мелодраматичен привкус екранизация, която несъмнено би се превърнала в същинска сензация в света на киното…

„Къде си, Бернадет“ тук

Прочетете още

smile--644x362

100-те най-продавани книги в „Хеликон“ от издадените през 2018 г.

Устойчива на времето и неподвластна на страсти, класацията на „Хеликон“ отново се явява барометър на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *