Лира Литературно-рекламна Агенция
Борислав ГЪРДЕВ
„Лица и събития от моето време“ са колкото мемоар, толкова и панорама на епохата.
Четат се с непресекващ интерес като атрактивен роман.
Радев има пиетет към детайла, пикантерията и аромата на времето.
Скучната материя – падането на правителство, бламирано от собствените му депутати на 11 декември 1901 г. или разтурянето на Върховния комитет ( те са всъщност два – на Станишев и Михайловски – б.м.) на ВМРО на 3 февруари 1903 г. – оживява под перото му с неподправен автентизъм, с истинско ненатрапчиво напрежение.
Смяната на кабинетите на Стоилов, Греков, Иванчов, Каравелов, Данев,е разкрита като многоцветно зрелище, в което трепти трагизма на тогавашното бурно ежедневие.
Симеон Радев е привилегирован свидетел и активен участник в актуалните събития.
Той следи парламентарните дебати в залата, сяда в бюфета на депутатската маса на Михаил Такев, пише критични статии, изказва мнения, бичува, търси лек на обществените недъзи от – както си признава по – късно – левичарски позиции.
Така защитава реномето си на меродавен публицист, пишещ с лекота, но аргументирано, убедително и ярко в най – тиражния български вестник „Вечерна поща“ – с днешен съответник „Уикенд“.
С учудваща смелост и ерудиция той е в окото на бурята, във вихъра на събитията – независимо дали проследява падането от власт на Петко Каравелов или интервюира директора на „Лендер банк“ фон Шушни.
Аз не обвинявам Радев, че прави концесии на комунистическите властници, но все пак и той държи сметка за времето, в което създава своите спомени.
Не пропуска да отбележи, че комунистите се обръщат към него, безпартийния, с определението „гражданин“, подчертава, че на младини е бил с леви убеждения (така се защитава и Елин Пелин), цитира мимоходом брошура на Сталин и с много топлота и сърдечност разкрива обаятелния образ на изтъкнатия руски марксист Валентин Плеханов.
Впуска се и в актуални геополитически паралели, откривайки иронията на историята – в Близкия изток на мястото на Англия и Русия вече си съперничат САЩ и СССР.
А за да е сигурен, че няма да има проблеми с управниците и за своя индулгенция прибягва до положителната рецензия от 4 октомври 1957 г. на проф.Иван Дуйчев.
Докато чета мемоарите на Симеон Радев се сблъсквам с два щекотливи проблема
1.Колко е близка съдбата му с тази на Димитър Талев и как двамата български македонци прилагат успешни стратегии за оцеляване и интегриране в соцсистемата с минимум компромиси.
2.Измъчва ме въпросът защо Радев мълчи цяло десетилетие – 1944 -1954 г. – основно стараейки се да оцелее и когато е много угнетен започва да пише през 1954 г. своите „Ранни спомени“, сложили началото на мемоарния му епос.
Загубените десет години обаче се оказват съдбоносни за амбициозния му замисъл.
Той приключва с подготовката за сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г., а при друго, по- благоприятно стечение на обстоятелствата е можел да обхване в пълнота дипломатическата си кариера.
Аз например съжалявам за липсващите страници, посветени на мисиите му в Турция, САЩ и Великобритания,но знам, че днес няма нито кой да ги възстанови, нито пък да ги напише с неподражаемия блясък на Симеон – Радевото слово.
И още нещо.
Време е да се инвентаризират и преподредят неговите легендарни „Строителите на съвременна България“.
По скромното ми мнение към меродавните три тома следва да се направят някои добавки.
Вече излезе в отделен том, определен от издателите му от „Скай принт“ като „непознат шедьовър“ дотатък на „Строителите“, състоящ се от две части.
Първата – „Произходът на съвременна България“, въпреки че е недовършена – дразни, тъй като спира до комитетската дейност на Левски – я приемам като увод или том първи на „Строителите“.
Издадените досега три тома би трябвало да се преиздадат като томове № 2,3 и 4.
Към том 4 следва да се добави като приложение „Българо – руския конфликт и дипломацията (1886 – 1887 г.)“, част втора от „непознатия шедьовър“.
За съжаление събраните материали за Стамболовото управление не са обработени и аз не знам дали в насипно състояние биха изпълнили функциите на том 5.
Но съм сигурен, че мястото на „Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия“ е именно в „Строителите“ като том 6, още повече, че вече имаше самостоятелно издание през 2012 г.
Оттам нататък специалистите ще преценят възможно ли е и други глави от мемоарната му сага „Лица и събития от моето време“ да изпълнят функцията на свързващо звено или том към „Строителите на съвременна България“ (за либералите той пише двукратно – когато вземат властта и след това като слизат от нея, падането на кабинетите на Каравелов и Данев имат самостоятелно звучене и биха могли да са възможност за допълнение към „Строителите“…)
Разбира се, тези предположения и предложения могат да станат факт след сериозен мотивиран дебат и когато се издадат и останалите томове от мемоарната поредица на Симеон Радев „Лица и събития от моето време“.
Книгите на Симеон Радев тук
