Лира Литературно-рекламна Агенция
Лудвик Вацулик – яростният критик на тоталитарния режим в бивша Чехословакия, един от най-действените дисиденти, написал манифеста „Две хиляди думи”, с който през 1968 г. чешкият народ се вдигна срещу комунизма, почина на 88 г. в Прага. Новината беше съобщена от Би Би Си.
В романа си „Брадвата”, издаден през 1967 г., авторът разказва личната си история. Той като приятеля си Милан Кундера е сред приветстващите съветските войски, които влизат в края на Втората световна война. После идва разочарованието.
В „Две хиляди думи” през 1968 г. Вацулик призовава за либерализация и реформи под ръководството на Александър Дубчек. Манифестът е подкрепен от стотици хиляди души. Демократичното движение обаче е смазано със сила от войските на Варшавския договор, в които участват и български войници, на 21 август 1968 г. Тогава творчеството на писателя е забранено за издаване в продължение на 20 години, а той е изключен от партията.
През 1970 г. Вацулик пише романа „Гвинейски прасета”, в който критикува случващото се след смазването на революцията в Чехословакия.
През 1972 г. основава нелегално издателство и през 1977 г. подписва манифеста „Харта 77”, който критикува чехословашкото управление. Начело на движението застава бъдещият президент на Чехия Вацлав Хавел.
След нежната революция през 1989 г. цялото творчество на Вацулик е публикувано и той получава множество литературни награди и отличия за мир, сред които „Джордж Оруел”, „Ерих Мария Ремарк” и др. Тогава за първи път са издадени книгите му „Český snář” от 1980 г. и „Cup of Coffee With My Interrogator: The Prague Chronicles of Ludvík Vaculík” от 1987 г. След 1989 г. писателят не спира да пише нови произведения.
„Ще го помним като важен и смел човек на перото, на думите, който беше свободен и независим през целия си живот, независимо от режима”, каза в памет на починалия премиерът на Чехия Бохулслав Соботка.
