Лира Литературно-рекламна Агенция
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир.
Бе и тъжовно робско време…
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин…
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!
О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина.
Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянский мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!
Стоян Михайловски, 15 май 1892 г.
Илюстрация: Станислав Доспевски
Книги от Стоян Михайловски тук
