Лира Литературно-рекламна Агенция
Великите автори често вървят по двойки, тройки и групи дори. Големите таланти на литературата обаче и си завиждат, и се мразят, но и нерядко изграждат силни приятелства, които ги крепят с години. Книжният форум goodreads.com събра някои от най-иконичните двойки приятели в световната литература. Ето ги:
Дж. Р. Р. Толкин и К. С. Луис
Преди 89 години в един майски ден Дж. Р. Р. Толкин и К. С. Луис се запознават на една среща на Катедрата по английски език в Оксфорд. Приятелството не възникнало спонтанно. „Не искам да го обиждам. Но се нуждае от шамар – два“, пише по-късно Луис за новия си познат. След време обаче двамата стават почти неразделни. Първоначално си разменят остри критики за ранните си творби – „Властелинът на пръстените“ и „Отвъд безмълвната планета“, но след това организират собствена литературна дискусионна група наречена „The Inklings“.
Тони Морисън и Джеймс Болдуин
Двамата се срещнали докато Болдуин се изявявал като редактор в издателство „Рандъм Хаус“, а Морисън била прохождащ автор. Нобеловата в последствие лауреатка се опитала да убеди Болдуин да сключат договор. Молбите й не намерили благодатна почва, но пък за сметка на това двамата изградили приятелство до живот. По-късно те признават, че през годините са си оказвали огромно взаимно влияние един на друг. „Знаеше, нали? Знаеше колко много разчитах на зверския ти кураж да изкушиш моята собствена дива природа? Знаеше колко силна се чувствах само от съзнанието, че никога няма да ме нараниш? Знаеше, нали, колко обичах твоята любов? Знаеше“, пише Морисън в похвално слово към Болдуин.
Труман Капоти и Харпър Лий
Двамата се срещнали още като деца, когато авторът на „Хладнокръвно“ и „Закуска в Тифани“ заминал да живее със свои братовчеди, които пък били другарчета в игрите с Лий. Двете семейства живеели на една и съща улица в малкото градче Монровил в щата Алабама.
Десетилетия наред в САЩ се разпространявали слухове, че Капоти е написал шедьовъра на Харпър Лий „Да убиеш присмехулник“, или поне, че е нанесъл сериозни редакции на текста й. най-накрая едно негово писмо до леля му, пратено година преди първото публикуване на книгата, дало яснота за всичко между тях. Той пишел на роднината си, че е прочел книгата на своята приятелка и я харесал страшно много, а освен това мислел, че тя е много талантлива.
Шарлот Бронте и Елизабет Гаскел
Бронте вече се била превърнала в литературна звезда след публикуването на романа й „Джейн Еър“ и това й осигурило широко отворени врати в обществото на интелектуалците. Гаскел, която била утвърдена писателка, я взела под крилото си.
Отношенията им бързо станали странни за много наблюдатели. Гаскел се вманиачила в идеята да напише биографията на своята приятелка, но Бронте била смутена от това внимание и се оплакала на издателя си: „Имам чувството, че тя е убедена, че съм някакъв инвалид. Защо не мога да се почувствам добре като останалите хора?“. Две години след смъртта на Шарлот Гаскел все пак издала биографията й „Животът на Шарлот Бронте“, приета за доста спорна в онези години.
Двамата се запознали през 1985 г., когато журналистът Геймън трябвало да интервюира създателя на Света на Диска. Срещнали се в един китайски ресторант. Пътищата им се засекли и продължили да вървят успоредно. Веднъж, след като прочел 5000 думи от разказа на Геймън, наречен „William the Antichrist“, сър Тери звъннал по телефона и попитал Нийл дали не може да работят заедно. Резултатът е световно известната и безкрайно смешна „Добри поличби“. „Паснахме си добре. Трудно ми е да обясня защо, но в дъното на тази връзка се крие общата ни радост и въодушевление към странностите на вселената, разказите, наблюдаването на детайлите и необикновените стари книги в малки незабележими книжарнички“, казва след време Пратчет.
Луиза Мей Олкът и Ралф Уолдо Емерсън
Още от дете Олкът имала връзки в писателските среди – Хенри Дейвид Торо и Натаниел Хоторн били близки семейни приятели, а Емерсън бил дълги години приятел на баща й. Ралф Уолдо дал свободен достъп на младата Олкът до библиотеката си. „С неговите нежни ръце отгърнах Шекспир, Данте, Гьоте и Карлайл и бях благодарна за сладкото търпение, с което той ме развеждаше около стените, отрупани с книги“, спомня си тя след години.
Байрон и Шели се срещнали по стечение на обстоятелствата. Клер Клермон, бившата любовница на Лорд Байрън, била доведена сестра на Мери. Клер убедила Шели и бъдещият й съпруг Пърси да заминат за Швейцария и да гостуват на Байрон. Останалото е легенда. Какво биха могли да правят трима обвързани с литературата интелектуалци в бурна нощ? Да си разказват истории за призраци, например. В една такава нощ Байрон предизвикал Мери да напише сама призрачен разказ. И така се родил „Франкенщайн“.
