Днес, 1 февруари, се навършват 97 години от рождението на шотландската писателка Мюриъл Спарк. По време на Втората световна война е работила за британското разузнаване. Започва да пише след 1945 г. В началото се занимава с поезия и литературна критика. Впоследствие става романистка. Получава уважението на критиците заради оригиналните диалози в нейните книги, както и за умелото използване на похвата ретроспекция. На български са преведени книгите й „Потребело Роуд“, „Робинсън“, „Преднамерено шляене“, „Момичета със скромни средства“ и др. Умира през 2006 г. През 2008 г. авторитетният „Таймс“ я класира на 8-мо място в ранглистата си на най-добрите британски писатели след 1945 г. Представяме ви цитати от Спарк, публикувани в goodreads.com.
„За мен образованието е изкореняване на това, което е вътре в душата на ученика.“
„Позволете ми, да ви поздравя, както за сексуалните ви контакти, така и за вашето пеене.“
„За да се концентрирате дълбоко върху един проблем или писателски труд, трябва да притежавате котка.“
„Ако правиш нещо, прави го старателно. Ако ще си християнин, бъди католик.“
„Речта е сребърна, но мълчанието е злато.“
„Пазете се от гнева на спокойствието.“
„Невъзможно е да убедиш в нещо човек, който не прави нищо, освен да се усмихва.“
„Понякога се чудя дали всички ние не сме герои в някой сън на Бог.“
„Не виждам причина да продължавам да мълча, въпреки, че се наслаждавам на звука на собствения си говор докато работя.“
„Не вярвам на авиолиниите, чиито пилоти вярват в задгробния живот. По-сигурно е ако не вярват.“
„Да си прехвърлил седемдесетте е като да участваш във война. Приятелите ги няма и ти някак оцеляваш между мъртъвците.“
„Запомни, че трябва да умреш.“
„Като спестяваш и се ограничаваш, за да се ожениш, губиш най-ценните мигове от живота си.“
„Сандвичите, като диамантите, са завинаги.“
„Качеството на безсънието зависи изцяло от това за какво си мислиш.“
„Без постоянния лек привкус за смърт, животът е скучен.“
„Добре е човек да отиде в Париж за няколко дни, когато е преживял тежки мигове. Това е съветът ми към всички, с изключение на парижаните.“
„Потребело Роуд“ тук