Ивайло Петров: Животът е възходяща спирала на страданието

19.01.2015 Автори

Днес, 19 януари, се навършват 92 години от рождението на Ивайло Петров – един от значимите български писатели. „Преди да се родя и след това“, „Мъртво вълнение“, „Хайка за вълци“ са със статут на класика.

Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, публикувана през 1956 г. , придобива популярност. Автор е на повече от 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.

Носител е на множество литературни награди – за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“ за 2002 г., „Златен век“ за принос в българската култура, приза „Йордан Йовков“ за 1990 г.и много други.

Умира на 2 април 2005 г. в София.

„В религиите се казва, че бог е създал човека, а то е тъкмо обратното. Човекът е създал бога като упование и надежда.“

„Чест е за нас като нация, че тя може да си позволи да създаде една книга като „Бай Ганьо“, да се самоиронизира. Малко са нациите, които могат да сътворят това нещо.

„Неудобно ми е да говоря за работата си. Тя е достояние на много хора, които я оценяват. Колкото до така наречения творчески процес, той е труден за обяснение. Разбират го може би само хората, които пишат, рисуват, композират. Нямам самочувствие да занимавам другите с личността и работата си.“

„Човек страда от раждането до смъртта си и затова си мисля, че животът е възходяща спирала на страданието. Страдания ни причинява дори най-благородната страст – любовта. Обладани от това велико чувство, ние страдаме от ревност, от съчувствие към близките си, от болестите на децата си, от взаимно неразбиране, от омраза и завист, от недоимък, войни и катастрофи.“

„Изкуството не се измерва на кантар. Освен обикновените оценки, има още една – личното предпочитание или пристрастието.“

„Често губя увереност в себе си, когато волно или неволно сравнявам писанията си с тези на големите творци. Това се дължи може би на обстоятелството, че съм роден и израсъл в бедно селско семейство.“

„Инстинктът за живот е по-силен от неговия смисъл.“

„Но нищетата на моето детство не беше толкова материална, колкото духовна. Може би повечето от нашите писатели от това време са родени в провинцията при подобни условия. Но всички, с които съм разговарял, са ми казвали, че все някой от семейството им е бил донейде природно интелигентен, че му е чел или разказвал приказки. На другите, чийто родители са били по-образовани, са им купували и книжки. В моето семейство всички бяха напълно неграмотни,не можеха дори да се подписват.“

„Започнах да чета художествена литература на 16 години, без да съм чел детски книжки. Колкото да е странно обаче, по това време съчинявах стихове, като се учех от читанките и другите учебници по български език. Съчинявах така усърдно, че в последния клас на гимназията издадох първата си книжка…“

„Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца. За негова чест, която отпосле трябваше да бъде и моя, веднага трябва да поясня, че баба и дядо имат вина за тази работа. Една сутрин баба влезе при него в обора, когато той бе изринал на добитъка и се мъчеше да отлепи някаква муха изпод опашката на кобилата, пришляпа боса купчината тор, взе една сламка от коша и почна да си чопли зъбите. Тя зъзнеше в памучния си елек без ръкави, гледаше баща ми с мазни очи и се оригваше на лучена чорба. Баща ми или не я забелязваше, или не искаше да й обърне внимание. Тогава тя каза:

— Петре, тази зима ще те оженим!“

„Силната личност е великодушна, не злоупотребява с властта, която притежава, понася мнението, вкуса и мислите на другите, а слабата личност не е уверена в собствената си кауза и затова я брани и налага с подозрителност, дребнавост и жестокост.“